— Не те разбрах?
— Кажи на прислужника си да застане отвън. Този замък принадлежи на краля на Англия, аз съм негов специален пълномощник и аз решавам с кого ще говоря — Корбет потри ръце. — А сега той или ще ни остави доброволно, или ще наредя да ударят камбаната за тревога.
Дьо Краон вдигна ръка, облечена в ръкавица, и махна с пръсти. Ранулф побърза да отвори вратата и насмешливо се поклони, докато оръженосецът излизаше, после тресна вратата и дръпна резето. Дьо Краон застана нащрек:
— Сър Хю, изглежда си разгневен. Аз наистина съм възмутен, както ще бъде и моят господар, от ужасното нападение над замъка — ломотеше дьо Краон. — Може би, сър Хю, нашите двама крале могат да се срещнат и да обсъдят опасността от тези мародери. В същото време трябва да ви напомня, че аз съм дипломатически представител. Вече не се чувствам в безопасност тук. Бих искал…
— О, я стига! — Корбет отпи от виното си. — Мосю дьо Краон, защо просто не замълчиш? Знаеш ли, сър — продължи той, — че ако успея да докажа кой е наел тези пирати, ще мога да построя специална бесилка отвъд портата и да наблюдавам екзекуцията му?
— Твърдиш, че те са били наети! — Дьо Краон се облещи изненадано. — Сър Хю, имаш ли доказателство за това?
— Казах «ако» — отвърна Корбет. — Човекът, който ги е наел, е убиец. Ръцете му са изцапани с кръвта на невинни мъже и жени. Аз го наричам жалък негодник, жестокосърдечно копеле, който не заслужава дори да бърше задниците на кучетата на сър Едмънд — в очите на французина проблеснаха злоба и гняв. — Но, мосю, ти направи много добра забележка. Всъщност, три, ако трябва да сме точни. Първо, трябва да съберем възможно най-много сведения за това нападение, чийто свидетел си и ти. Второ, ти си дипломатически представител и кралят на Англия е лично отговорен за твоята безопасност. Трето, между нас все още има нерешени въпроси. И така, казано направо, мисля, че съвсем няма да е безопасно, дори с голям ескорт, да пътуваш до Дувър. Пиратите може би още се крият по пътищата.
Корбет отпи от чашата, наблюдавайки над ръба й дьо Краон.
— Кой знае, може дори да предприемат второ нападение. Твоята персона, мосю дьо Краон, е изключително специална, дори свещена за мен. Трябва да те държа близо до себе си и в безопасност.
Дьо Краон се изчерви, когато Ранулф се изкикоти подигравателно.
— С властта, която ми е дадена — Корбет вдигна лявата си ръка, — настоявам да бъдеш държан в безопасност тук, в Корф, като ти се осигурят всички удобства, докато се убедим, че опасността е отминала.
— И? — едва ли не прошепна дьо Краон.
— Моят господар, кралят — продължи Корбет с усмихнати очи, — ще настоява да те успокои и лично. Той ще иска да знае възможно най-много за нападението — той се наведе напред. — В рамките на тази седмица ще бъдеш ескортиран до Лондон и ще бъдеш удобно настанен в Тауър. Ще можеш да се присъединиш към коледните празненства в кралския двор.
— Протестирам! — избухна дьо Краон. — Трябва да се върна във Франция.
— Амори, Амори! — Корбет стана на крака, сложи нежно ръка на рамото на французина и леко го стисна. — Трябва да се убедим, че си в безопасност. Трябва да покажем на светия отец в Авиньон сърдечните отношения, които съществуват между нашите два кралски двора. Едва ли, Амори, ще откажеш поканата на моя крал! Имай предвид, че той наистина ще се обиди.
Корбет махна ръката си. Лицето на дьо Краон изразяваше трудно овладявана ярост, бяла пяна се бе показала в ъгълчетата на устата му. Французинът дишаше тежко през носа си.
— Трябва да си в безопасност, Амори, ще умра хиляда пъти, ако нещо ти се случи.
— Аз… — заотстъпва дьо Краон, — аз трябва да размисля върху поканата — Ранулф тихичко се смееше. Това преля чашата. На вратата дьо Краон се обърна. — Един ден, Корбет…
— Да, дьо Краон, един ден, но засега трябва да останеш на разположение. Може да имам и други въпроси към теб.
Дьо Краон дръпна резето и изчезна. Като се смееше на висок глас, Ранулф затвори вратата с крак.
— Можеш ли да направиш това?
Сър Едмънд се отдръпна от стената и впери бдителен поглед в Корбет.
— Не искам да си тръгва — заяви Корбет, — а искам и да го задържа в Англия възможно най-дълго. Ще се чувства добре в Тауър. Все повтаря, че е дипломатически представител, тогава най-малкото трябва да представи пълномощията си пред нашия господар. Може пък снегът да се завърне и с малко късмет крал Филип ще трябва да мине без своя Пазителя на тайните до пролетта.
— Ще го обвиниш ли в убийство? — попита Ранулф.
— Той е убиец — отвърна Корбет. — Злобен черен паяк, който плете мрежите си в тъмни ъгли. Той е наел онези пирати. Опита се да ни заблуди, като напълни стомасите ни с вино и храна и мисля, че знам защо. Сър Едмънд, каквото и да стане, дръж моста вдигнат. Никой освен мен не бива да напуска замъка. А сега мисля, че имаме и други дела — Корбет се протегна, духна свещите и препаса оръжейния си колан. — Ранулф, доведи Болингбрук. Сър Едмънд, къде ще се проведе съда?