— Ами Secretus Secretorum?
— А, това ли? — отец Матю затвори очи и си пое дълбоко дъх. — Брат Роджър беше много предпазлив — започна той. — Много хора го мислеха за магьосник.
— А така ли беше?
Свещеникът отвори очи:
— И да, и не, сър Хю. Брат Роджър беше член на таен кръг от учени. В писанието си «За чудодейната сила на изкуството и природата» той обявява магията за мошеничество.
— Тогава от какво се е страхувал?
— Смяташе, че неща, които са всъщност породени от човешкия ум, от новооткрита мъдрост, могат да бъдат взети за магия. Брат Роджър често говореше за великия учен Пиер дьо Маренкур, с когото е работил в Париж. Пиер му показал големи тайни — например как можеш да създадеш стъкло, през което и най-далечните обекти да изглеждат съвсем близки и обратното. Сър Хю, как да обясниш такова нещо на необразован епископ или инквизитор? Брат Роджър започна да се плаши. Дълбоко негодуваше заради начина, по който го затвориха и му запушиха устата, затова написа Secretus Secretorum, своя наръчник на тайните. Той е смесица от източниците на неговото познание и предсказания за бъдещето, както и упътвания как могат да се извършат определени експерименти. Написа го с тайнопис — и няма нужда да ме питаш, сър Хю, превод няма. На смъртното си ложе брат Роджър ми прошепна, че ключът за книгата е собственият му ум и че когато умре, ключът ще изчезне. И така, сър Хю, можете да ме завлечете в Лондон, да ме изтезавате и заплашвате, но няма да чуете нищо по-различно от мен. Secretus Secretorum — отец Матю повиши глас и той отекна из мрачната църква — е съкровищницата от тайни на брат Роджър. Той е също и неговото отмъщение спрямо онези, които го отхвърлиха. Можеше да сподели толкова много неща, но никой не иска да умре завързан на стълб, с буйни пламъци около себе си.
Корбет се размести на стола си. Беше разпитвал много хора, някои от които изпечени лъжци, и в такива случаи той забравяше за логиката и разума и се доверяваше на собствените си чувства. Сега инстинктивно почувства, че отец Матю казва истината.
— Значи тази книга никога няма да бъде преведена?
— Никога! — отвърна отец Матю. — И колкото повече копия се правят, толкова повече неща се прибавят, следователно толкова по-заплетена ще става.
— А богатството на брат Роджър? — попита Ранулф — Той разказва как е похарчил две хиляди лири. Да не е открил философския камък? Да не би да е разкрил тайните на алхимията?
Отец Матю отметна назад глава и се разсмя:
— Имаше скрито богатство — отвърна той и седна, като се подсмиваше.
— Скрито богатство ли? — настоя Ранулф.
Свещеникът направи жест с ръка:
— Върни се обратно в замъка Корф, червенокоси писарю, и погледни през бойниците. Хора живеят на това място още отпреди римско време. Било е кралска резиденция, седалище на властта. Кажи ми какво правят хората в опасни времена? Как защитават богатствата си?
— Заравят ги.
— Това научи брат Роджър от Пиер дьо Маренкур. Как да открива скрити богатства. Говорете с местните хора, сър Хю, хората от Дорсет и Съмърсет. Те ще ви кажат как само с една проста пръчка могат да отгатнат къде има подпочвена вода или потоци. Според брат Роджър Пиер дьо Маренкур открил подобен начин да се намират и скрити съкровища. Не се съмнявай в думите ми, сър Хю, но дори и без такъв начин, кажи ми колко често се намират съкровища из Лондон — злато, сребро, монети от незнайни времена? Това беше източникът на богатството на брат Роджър. Той не беше алчен за пари, виждаше ги само като средство към целта.
— Ти познаваш ли този метод? — попита Ранулф.
Отец Матю поклати глава:
— Подозирам, че е една от тайните, заключени в Secretus Secretorum, която за мен — той разпери ръце — както и за вас, е непробиваема стена.
— И все пак ти си бил любимият ученик на брат Роджър, той те описва като голям учен.
— Но освен това той ме обичаше много, като свой брат. Казваше, че времената не са узрели за такова познание и че ако ми разкрие най-тайните си мисли, това само ще ме постави в смъртна опасност — отец Матю се отпусна на стола и сплете пръсти. — Какво друго да ти кажа?
Корбет се огледа в мрачния неф. Лека мъгла се прокрадваше под вратата и през пролуките на капаците и така вътрешността на църквата заприличваше на зала, обитавана от духове. Олтарът в другия край беше гол и мрачен, а над него висеше просто разпятие.
— Щастлив ли си тук? — попита той.
— Да, сър Хю, щастлив съм. Аз съм родом от тези места. Мисля, че върша нещо полезно. Наистина се грижа за тези хора — той сви устни. — Имам малко заделени парици, имам и книгите си. Идеално място е за учен, който иска да остане скрит и да напредва с изследванията си.