Вътре в църквата отец Матю коленичи, обгърнат от мрака. Беше се свил пред олтара с гръб към преградата и с лице към малкия светилник, който висеше до дарохранителницата над олтара. Прекръсти се още веднъж и тихо прошепна Confiteor — молитвата за опрощение, изброи греховете си, покая се и поиска опрощение. Едно и също ставаше всяка вечер. Винаги когато можеше, отец Матю изгасяше светлините в дома си и идваше да се моли в студения мрак. Така се пречистваше и се доближаваше до страданията на Христа в Гетсиманската градина. Припомни си думите от Псалм 50: «Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене». Сухите му устни и език се оплетоха на думата «правия».
Отец Матю горчиво се засмя на себе си. Вече не можеше да се моли. Студената тъмнина също му напомняше за онази килия и най-вече за онзи глас, шепнещ тайните си в мрака. Тези спомени го караха да плаче, защото напомняха тъмното му минало. Отпуснал глава на ръцете си, той зарони горчиви сълзи за онова, което беше извършил и за онова, което трябваше да свърши, но не бе успял.
Втора глава
Други крият тайните си… чрез метода си на писане.
Хорхаунд и другарят му Милкуърт [8] се криеха сред калините и шубраците, тихи като пъстрите сърни. Клечаха като издялани от камък и наблюдаваха пътя, който се виеше през гората и водеше към тревистите хълмове до замъка Корф. Бяха изминали шест седмици, откакто Хорхаунд беше намерил убитото момиче близо до замъка. Оттогава бяха намерили още едно, Гунхилда — бяха открили тялото й сред купищата боклук край едно изоставено място в самия замък. Отец Матю проповядваше разпалено против страховитите убийства както от амвона, така и на площада. Но каква ли полза имаше? Убийството беше част от живота. Бяха предложили награда за главата на Хорхаунд, защото те двамата с Милкуърт ловуваха, за да оцелеят, стреляха по елените на сър Едмънд и задигаха, каквото могат. Ловуваха през целия ноември, залагаха капани за елени и зайци, сушаха и осоляваха месото в бъчви със саламура, скрити навътре в гората. Древния, един от членовете на групата, ги бе посъветвал да се запасят с провизии за зимата. Бе предрекъл как снеговете ще паднат и как за пореден път животът на Хорхаунд и неговата банда щеше да виси на косъм.
Дойде времето на коледните пости и църквата се подготвяше за рождеството на младенеца Христос. Отец Матю вече беше украсил нефа на «Сейнт Питър» с вечнозелени растения, а енориашите му събираха дърва в гробището и околните земи, за да построят ясла. Но пресните новини и усърдните клюки изместиха от центъра на вниманието всичко това. Всички бяха обзети от трескаво вълнение. Задаваха се странници! Замъкът Корф щеше да се превърне в място на срещата между представители на Англия и Франция. Хорхаунд не знаеше кой е кралят на Франция. Древния му беше разказал, че кралство Франция се намира отвъд Тесните морета и че някога е било управлявано от английските крале. Хорхаунд беше чул слуховете. Доста се беше впечатлил онзи път, когато, клекнал между дърветата зад Горския хан, обмени клюки с момчетата-помощници в кръчмата, които лесно се оставяха да бъдат подкупени и срещу местни новини и сведения получаваха кошница вкусно и прясно заешко месо. Той наистина зависеше от тези новини, особено сега, когато шерифът на Дорсет пристигна заедно с хората си, готови да преследват Хорхаунд и неговата сбирщина. Той разпита подробно момчетата. В началото само го дразнеха, както си седеше между Милкуърт и Ангелика, неговата жена. Помощниците твърдяха, че идва Кралският съд и влачи подире си каруцата за екзекуции, а от нея висят дървени стеги, бесилки и камшици, с които ще накажат Хорхаунд и бандата му. Едно момче, по-дръзко от останалите, дори намекна, че Хорхаунд е виновен за убийствата на местните девойки. Разбойникът захленчи, че е невинен и най-накрая другите се разсмяха и го успокоиха. Едноухия, наричан така, защото куче беше отхапало едното му ухо, твърдеше, че е заради «Бекона», което предизвика още повече смях, докато най-накрая си спомни подробностите, които бе чул от един затъпял от пиянство войник: на срещата щял да се обсъжда един францисканец, наречен Роджър Бейкън, местен човек, роден в Илчестър, току отвъд границата със Съмърсет. Хорхаунд слушаше с ококорени очи. Дори и той беше чувал истории за монаха магьосник, който отпътувал далеч на изток, за да учи в някакъв голям град.