— Запазил съм най-хубавата спалня над голямата зала за сеньор дьо Краон — сър Едмънд подбели очи. — Макар че лично аз предпочитам да го хвърля в рова.
Корбет се засмя и се отдръпна, за да може Чансън с помощта на слугите да внесе багажа, заедно със скъпоценното ковчеже на Съвета. Корбет настоя незабавно да го приберат в железния сандък до долната част на леглото.
— Това е най-якият сандък в замъка — обясни Лаундж. — Ковчежето ти пристигна вчера, ескортирано от кавалерийска рота, и остана за през нощта в моята тайна, укрепена стая. Този скрин е също толкова надежден.
— Тъкмо каквото ми трябваше — Корбет потупа приятелски рамото на управителя и се качи по спираловидните стълби да разгледа стаята на другарите си.
След това Корбет, Ранулф и Болингбрук се срещнаха с управителя в заседателната зала — дълго помещение с нисък таван на приземния етаж на централната кула. Бойниците и тесните прозорци не осветяваха достатъчно стаята и въздухът вътре беше задимен от свещите и факлите. Сър Едмънд нареди да затворят вратите и покани Корбет да седне на единия край на тежката дъбова маса. Донесоха им малко ейл, хляб и сирене, после сър Едмънд седна от дясната страна на Корбет с лице към Ранулф и Болингбрук. Поразпита за краля и Корбет тактично му отговори. Не смяташе, че е подходящо да осведомява сър Едмънд за гневните изблици на краля, пораждани от принудата да спазва мирния договор с Филип Френски.
— Какви проблеми срещате тук, сър Едмънд? Крепостта е добре ръководена, имате много войници.
— Изтеглени са от отдалечени гарнизони — отвърна управителят.
— Каква е причината?
— Цял рояк фламандски пирати, видели са ги край носа. Натъпкани били като сардели по бойните кораби. Според слуховете плячкосват крайбрежни села в Корнуол, Девън и Дорсет.
Корбет допи ейла и се опита да потисне гаденето в стомаха си. Пиратите, укриващи се в пристанищата на Ниските земи, бяха постоянна заплаха, но защо тези се бяха появили точно сега? Дали това нямаше връзка със срещата му с дьо Краон в замъка Корф? Корбет разполагаше с множество шпиони в Ено [9], Фландрия и Брабант, пристанищни служители и моряци, които го осведомяваха за пиратите. Наемаха ги търговци, мъже с власт от градове като Дордрехт, които ги снабдяваха с пълномощни от владетелите си и по този начин възпрепятстваха търговията на другите държави в Тесните морета. Можеха също да бъдат наемани от чужди короновани особи, както Едуард Английски често бе правил по време на войните с Франция, Шотландия и Уелс. Дали сега те бяха наети от Филип Френски или това си беше обичайното пиратство, което опустошаваше южните брегове на Англия?
— Разтревожихте ли се, сър Хю?
— Разбира се, че се разтревожих. Виждали ли са ги около Корф?
Сър Едмънд поклати глава.
— Този замък е твърде могъщ. Защо да се хвърляш срещу скалите, когато можеш да се сдобиеш с по-богат урожай в рибарските селца на запад?
— Какво друго има? — настоя Корбет. — Чух слухове за жестоко убити млади девойки.
Сър Едмънд скри лице в дланите си:
— За Бога, иска ми се да бяха слухове. Общо пет момичета, убити с арбалет от близко разстояние — той отмести ръце и си пое дълбоко въздух. — Три тела бяха намерени на бунищата в замъка, а две отвън — едното близо до рова, а другото току до източната странична порта.
— Кога започнаха убийствата?
— Преди около два месеца… да, толкова — сър Едмънд задъвка крайчето на устната си. — Първата открихме след деня на свети Архангел Михаил — момиче от замъка, което прислужваше в близката странноприемница, Горския хан.
— Три тела, намерени в замъка? — попита Ранулф. — И две отвън? Убиецът трябва да живее в замъка.
Сър Едмънд се вторачи в червенокосия писар:
— И аз самият достигнах до това заключение, сър.
— Моля, не се обиждайте — Ранулф се усмихна, нетърпелив да спечели благоволението на бащата на прекрасната дама, която току-що бе срещнал и която не можеше да забрави.
— Аз и моите служители проведохме разследване — сър Едмънд си пое дълбоко въздух. — И петте момичета са от замъка. Знаете как е. Корф си е като малко селце — имаме си конски доктор, който е и аптекар по съвместителство, имаме си пазар и параклис, обслужван от отец Андрю. Хората идват и си заминават — търговци, калайджии, пътуващи търговци, цигани, всякакви пътешественици и странници.