Выбрать главу

— А нашият крал иска да се отърве от него.

— Разбира се — съгласи се Корбет. — Ужасно му се иска да каже на Филип да скъса договора, да остави на мира Гаскония, да спре да се бърка в делата на Шотландия и да позволи на Уелския принц да се ожени, за когото си поиска. Всъщност Едуард е в капан. Ако наруши договора, ще бъде отлъчен от църквата, прокълнат, отхвърлен от Европа. Много му се иска да тръгне на война, но лордовете — пазители на хазната казват, че тя е празна.

Корбет спря, за да постигне нужния ефект. Управителят вече знаеше всичко, което му каза. И той заедно с Корбет беше воювал в Шотландия, където шотландските благородници отказваха да сведат глави пред Едуард. Все повече армии биваха изпращани на север и все по-малко съкровища оставаха в хазната.

— Така стигаме до монаха Роджър Бейкън. Роден в последните години от царуването на крал Джон, дядото на сегашния ни крал, в Илчестър, в графство Съмърсет, той се доказал като изключителен учен, учил в Оксфорд и Париж. В Париж попаднал под влиянието на Пиер дьо Маренкур. Хората твърдят, че Маренкур бил магьосник, открил тайна наука.

Корбет погледна към двамата си другари — Ранулф слушаше внимателно, както винаги, щом ставаше дума за знания и наука, а Болингбрук се беше събудил и с нетърпение чакаше да узнае истинските причини за бягството си от Париж и ужасната смърт на Ъфорд.

— Бейкън станал францисканец — продължи Корбет — и написал множество книги: Opus Maius, Opus Minus и Opus Tertium. Разпространил и много трактати като «Изкуството на чудесата» и «Как да предотвратим началото на старостта». В началото папата го поддържал, но накрая Бейкън бил заподозрян в ерес и малко преди смъртта му през 1292 г., преди около единайсет години, бил хвърлен в затвора. На трактатите му се гледало неодобрително и казват, че откакто умрял, братята му от францисканското братство в Оксфорд заковали ръкописите му на стената и ги оставили да изгният. Учениците на монаха се разпръснали. Знаем за един от тях, учен на име Йоан, когото Бейкън често ползвал като пратеник до папския двор. След като Бейкън умрял, неговите последователи изчезнали като дим в летен ден.

— А каква е тайната наука? — попита Ранулф.

— Изучавал съм трудовете на Роджър Бейкън — отвърна Корбет, — мастър Уилям също. Теориите му са наистина смайващи. Говори за възможността да се построят поредица от огледала или стъкла, чрез които ще виждаме места на мили разстояние — все едно са толкова близко, че можеш да ги докоснеш. Твърди, че Цезар бил построил такова устройство преди нахлуването си в Британия.

Корбет вече се бе въодушевил по темата:

— Говори за каруци, които вървят, без да бъдат теглени от волове, за машини, които се движат по дъното на морето, за кораби, на които не са им нужни гребци, дори за машини, които летят във въздуха. Говори също за черен прах, който може да сътвори гръмотевична експлозия, смес от селитра и разни други субстанции.

— Но за тези неща се е говорило и преди — рече Болингбрук. — Дори великият Аристотел твърди, че е възможно да се построи машина, която върви по дъното на морето.

— Знам, знам — призна Корбет, — но има и още нещо. Негово Величество кралят и аз сме разглеждали ръкописите му. Бейкън всъщност твърди, че е виждал някои от тези изобретения в действие.

Корбет се облегна на стола и обходи с поглед голата, просто обзаведена варосана стая. Вътре имаше само едно разпятие, няколко сандъка и малка масичка за кани и бокали — в такъв контраст с това, което описваше.

— Невъзможно! — промълви сър Едмънд. — Това е вълшебство, магия, бълнувания на магьосник.

— Така ли мислите? — отвърна дръзко Ранулф. — В Тауър кралските инженери работят по оръдия, които могат да изстрелят камък по крепостна стена по-бързо и по-силно от катапулт. Фламандците строят кораб с платна, различни от нашите, което прави плавателните им съдове по-бързи и по-устойчиви.

— Знам, знам — сър Едмънд отпи от чашата си. — Но защо Негово Величество се интересува от всичко това? Университетите са пълни с нови чудеса, постоянно се откриват нови ръкописи, дори и аз, един стар войник, знам това. Както и ти, сър Хю. Участвал си в дебатите в Оксфордския университет и си слушал схоластиците.