— Нека помислим логично — той заговори бързо, докато Болингбрук тъпчеше хляб и сирене в устата си. — Мен не ме интересува копието, нито какво стана, когато го откраднахте, а защо магистър Тибо е слязъл в избата в нощта на пира. Защо е взел със себе си момичето?
— Ъфорд нямаше друг избор, освен да ги убие!
— Не казвам, че е имал. Уолтър си беше изцяло човек на камата. Но аз подозирам някаква коварна измама. Нека ви обясня хипотезата си. Имаме двама писари на английския Таен съвет, учени от Оксфордския университет, представящи се за учащи в Сорбоната. Дава се заповедта — нашият благороден крал иска френското копие на Бейкъновата «Тайна на Тайните». Вие с Ъфорд започвате отчаяно да я търсите навсякъде. Появява се предател измежду французите — този мистериозен непознат, който ви предлага ръкописа.
— Не го е предложил — отвърна Болингбрук с уста, пълна със сирене. — Просто ни каза къде се намира и ни обеща покани за пиршеството на магистър Тибо.
— Знаеш ли кой е този човек? — попита Ранулф.
Болингбрук поклати глава:
— Не, никога не сме се срещали. Той общуваше с нас чрез бележки, оставени в квартирата ни. Вече ти показах онези, които запазих. Останалите са унищожени.
Корбет кимна. Той старателно бе разгледал надрасканите бележки. Бяха написани на нормански френски с почерк, който не му беше познат, и съдържаха полезни сведения за двамата му пратеници.
— Това, което знам обаче — продължи Болингбрук, като отпиваше от ейла си, — е, че месец преди пиршеството на магистър Тибо този французин е разкрил какво всъщност търсим и в замяна на злато ни каза къде се намира то и как можем да го вземем. Мисля, че по един или друг начин той е предупредил магистър Тибо и го е довел до онази изба. Там е трябвало да ни уловят в капан, но магистър Тибо си беше стар пияница, прогнил от вино и похот, и може би е отказал да повярва на чутото или не е осъзнал важността му. И което е още по-важно, този предател ни е издал и на сеньор дьо Краон и на кралските копои. Извадихме късмет. Трябваше да ни заловят или в къщата на магистър Тибо, или в жилището ни на улицата на Кармелитите, но ние успяхме да избягаме. Разделихме се, те вероятно са счели, че Ъфорд е по-важен и са хукнали да преследват него…
— Видя ли го да умира? — прекъсна го Ранулф.
— Бях близо до кея Мадлен, когато чух суматохата. Един просяк ми каза, че кралските войници обикалят из квартала от ранните часове. Реших да напусна Париж по друг път. Присъединих се към група поклонници, запътили се към «Нотр Дам» в Булон — Болингбрук направи гримаса. — Беше лесно. Престорих се на френски писар. Трябваше само да стигна до пристанището и да си осигуря пътуването на някоя английска лодка.
— Кой мислиш, че е предателят? — запита Корбет.
— Може да е самият дьо Краон или някой от неговите хора.
— И защо мислиш, че ги води със себе си в Англия?
— По две причини — отвърна Болингбрук. — Мислих сериозно върху това. Първо, сигурен съм, че Филип Френски умира да научи тайните на Роджър Бейкън. Наистина се интересува и иска да разбере какъв напредък имат англичаните, ако изобщо имат.
— И второ?
— Второ, сър Хю, ами ако… — Болингбрук спря и прокара пръсти по ръба на бокала. — Ами ако играта се обърне? Ами ако Филип Френски е разгадал тайнописа на отец Бейкън и е открил скритите знания? Как да построи система от стъкла за виждане на мили разстояние или да превръща прост метал в злато?
— И? — попита Корбет.
— Ами ако дьо Краон води парижките учени, за да разберат дали и ние правим същото? И ако не сме — да ни обърка още повече, да попречи на нашия напредък?
— Има и друга причина, нали?
— Да, сър Хю. Филип Френски не обича учените на Сорбоната. О, ако са съгласни с него, той направо се разтапя от любезности, но ако не са — яростта на Филип не познава граници. Чудя се дали вече не е разгадал тайнописа и дали не изпраща тези мъже в Англия, за да бъдат убити и вината да се стовари на нашия праг.
— Глупости! — Лаундж размаха празния бокал като меч.
— Не, не — Корбет вдигна ръка. — Следя логиката ти, Уилям — той се усмихна. — Ами ако Филип е разбрал тайнописа и сега иска да се отърве от хората, които също знаят тайните? Последното нещо, което Филип би искал, е един от тези професори да докопа познанията за себе си и да напише собствена книга, жаден за слава из университетите и школите в Европа. Всички познаваме докторите по божественото и теологията — че обичат славата колкото златото, и наистина, те двете често вървят ръка за ръка — той спря за момент. — Сериозно погледнато, Филип иска да предизвика криза. Обвърза краля ни с договор и сега иска да представи Едуард Английски като клетвопрестъпник, тази лукава змия. Знае, че девизът на Едуард е «Винаги истината», и все пак осъзнава, че Едуард ще щурмува и портите на ада, ако така ще се освободи от Парижкия договор. Да кажем в името на спора, че нещо може и да се случи по време на престоя на френските посланици в Англия. Филип веднага ще поиска защита от папата, който още повече ще притисне нашия крал с тежки наказания и последни предупреждения.