Най-накрая свещениците бяха придумани и хорът отново се събра, за да изпее под ръководството на Корбет Introit, началната песен от сутрешната служба на коледния ден: Dominus dixit ad me, hodie genu tei — «Господ ми каза: в този ден аз те създадох». Най-напред трябваше да накарат хора да научи текста. Корбет преведе от латински — дълго упражнение, но както и в Лейтън, ритмиката на музиката им помагаше да го запомнят. След доста суетене те застанаха в три редици, за да уловят вариращите тонове, като поставиха Ранулф в средната редица — беше му доста неудобно, тъй като лейди Констанс го наблюдаваше внимателно. След като приключиха, всички решиха, че са се справили блестящо, и се върнаха към по-обичайните неща — някои от най-прочутите коледни песнопения. Поглеждайки бързо през рамо, Ранулф зърна Корбет, който пееше от все сърце, притворил очи. Накрая сър Едмънд и насъбралите се богомолци бурно ги аплодираха. Корбет се забърка в поредната разгорещена дискусия, а Ранулф се приближи до лейди Констанс. Тя пък от своя страна, като че ли предусетила намеренията му, тръгна право срещу него. Застана пред него, както би го сторила лейди Мейв — привела глава със строго изражение и прекрасните й очи искряха от стаен смях.
— Мастър Ранулф — прошепна тя, — какво се опитваш да направиш? Искаш да си играеш игрички с мен? Ако искаш да говориш, тогава говори! Или пък желаеш нещо друго? Да ме отведеш настрани и да ми шепнеш сладките слова, като трубадур? — очите й се разшириха. — Или ще дойдеш под прозореца ми нощес с ребека и флейта и ще попееш как кожата ми блести като нежен сатен, а очите ми… е… — тя махна с ръка. Ранулф се изчерви и тихичко благодари на Бога, че Чансън не е наблизо.
— Милейди — запелтечи той, като зърна, че Корбет отива към вратата. — Милейди, неотложни задачи ме очакват — с пламнало лице той се спусна след господаря си.
— Ранулф! — той се обърна. — Искаше ми се да дойдеш — прошепна лейди Констанс. — Искаше ми се да го сториш.
Ранулф не издържа и излетя в мразовитата нощ, като тихо си нашепваше благодарствена молитва.
Корбет все още бе въодушевен от пеенето:
— Виждаш ли, Ранулф, когато сложиш повече хора в средната редица, където гласовете не са толкова плътни, както в предната и задната редица…
Той продължаваше лекцията си, докато прекосяваше заснежения двор, факлите съскаха и разпръскваха искри като миниатюрни капки светлина, които угасваха по заледената настилка. В двора беше шумно — бутаха каруци и колички, завързваха коне в конюшнята, хората от замъка трескаво се подготвяха за приближаващия леден мрак. Ранулф набързо се сбогува и Корбет, все още преизпълнен от хоровата музика, се завърна в стаята си, където затвори вратата, напълни отново бокала си с вино и се изтегна пред огъня. Осъзна, че дьо Краон ще пристигне съвсем скоро. Помисли за хора в Лейтън: може би трябваше да го раздели на две и да го оформи в редици? Мислите го отнесоха в отрупаната със сняг църква и закачулените маскирани фигури в гробището. Какво ли имаше предвид водачът им, когато каза: «ужасът, висящ в гората»…?
Ранулф разтърси господаря си:
— Французите пристигнаха, трябва да се приготвим.
Корбет се размърда. Ранулф вече се бе преоблякъл в яркозелена дреха, поръбена със сребро. Под нея беше сложил бяла ленена риза и тъмнокафяви тесни панталони. Лицето му бе гладко избръснато, косата — пригладена, сложил си бе пръстени и около кръста бе препасал тесен кожен колан с ножница за кама.
— Лейди Констанс ще забележи колко си прекрасен — подразни го Корбет, но Ранулф вече се бе запътил към вратата. Нямаше никакво желание да обсъжда този въпрос.
Влязоха прислужници, едва крепящи ведрата с вряла вода за миене. След като се оттеглиха, Корбет се разсъблече, изми и изкъпа, надяна чиста ленена дреха, бельо и батистена риза. Като си тананикаше църковния химн от втората неделя на коледните пости, той извади от пътническия си сандък одежда в червено, синьо и златно — цветовете на кралското семейство. Сложи си черни панталони и обу меки кожени ботуши, после нахлузи на врата си сребърния филигранен отличителен знак на кралската канцелария и постави пръстена с кралския печат на Тайния съвет на средния пръст на лявата си ръка. Ранулф и Чансън влязоха в стаята, докато той се решеше.