Кротоа замълча, когато влезе един прислужник, за да им поднесе ейл с подправки.
— Нищо чудно, че Филип се е съгласил да пътуваме до Англия. Виж бедния Етиен, докато подготвят трупа, да му сложат разните билки и мазила, ще бъде твърде късно някой лекар да прегледа обстойно тялото му.
— Ами Secretus Secretorum? — попита Корбет. — Не иска ли твоят господар да се преведе, да се разгадае тайната?
Кротоа отпи от ейла:
— С какво всъщност сме се захванали, Хю? Истинско познание или куп глупости, бреме, кошница с измислици, стоварена върху гърба ни, хитроумна измама, коварна тактика, организирана по много различни причини? О — той махна с ръка, — Филип обича тайните, независимо дали ще са на Роджър Бейкън или на тамплиерите. Знае за черния прах, който може да се превърне в огън. И наистина, монахът може да описва невероятни неща, но това може и едно дете.
Корбет стисна бокала си и подуши топлия му аромат, който пробуди у него спомен за градина, изпълнена с цветни ухания. Ако Филип е замислил нещо, зачуди се той — а това беше напълно вероятно, защо бе намесен Едуард Английски? Какво стоеше зад всичко това?
— Снощи — рязко каза той, — след празненството, Дестапл и неговите другари се върнаха по стаите си. Според доказателствата, Дестапл се е преоблякъл за лягане, изпил си е отварата от мента и е получил пристъп. Наистина е имал слабо сърце. Какво друго обяснение може да има? — той се усмихна на Кротоа. — Мислиш твърде мрачно, Луи. Ако Дестапл е имал подозрения, той нямаше да пусне дьо Краон в спалнята си и съвестно щеше да провери всичко, предложено му за ядене и пиене. — Корбет направи пауза. — Налага се да те попитам — би ли те пуснал Дестапл в стаята си?
— Не! — отговорът му бе категоричен. — О, света Дево, закриляй ни! Не се доверяваме на дьо Краон и със сигурност не се харесваме помежду си. Според останалите, никой от нас не е посещавал Дестапл след оттеглянето му. Аз със сигурност не съм, а другите двама бяха доста подпийнали. Напълно съм сигурен, че Дестапл никога не би позволил да остане насаме с дьо Краон във Франция, а за тук пък да не говорим. Същото беше на кораба и по време на пътуването ни от Дувър. Виждаш ли, сър Хю, никой не би могъл да знае дали един от нас, включително и аз — учени, професори от Сорбоната — може да работи за дьо Краон.
— Защо ми разказваш това? — запита Корбет.
— Учил съм логика, Хю, знам как да изграждам хипотеза, основана на доказателства и как логично да я развия, но с течението на годините — Кротоа се изправи — започнах да осъзнавам и други мисли и чувства — той потупа Корбет по рамото и се наведе. — Да ми прости Бог, сър Хю, но мисля, че ме доведоха тук, за да умра и ако това стане, независимо какво си мислиш за мен, искам правосъдие. Ще бъда внимателен, но все пак — той рязко се изсмя — и Дестапл беше внимателен.
Кротоа се отдалечи. Корбет доизпи ейла и си припомни онази заключена стая, и видя в мислите си как Дестапл се гърчи на леглото. Кротоа сигурно грешеше? Никой не бе упражнил насилие. Ако мъртвият французин не се е доверявал на своите, то със сигурност не би се доверил и на англичанин. Той остави бокала си на близкостоящата маса и се огледа из залата. Втренчи се в мястото, на което така добре се бяха веселили снощи, опита се да си спомни какво е видял и се зачуди дали Луи Кротоа е прав. Докато всички са яли и пили, дали не се е подготвяло убийство?
Когато Корбет напусна залата, снегът валеше толкова силно, че хората от замъка се бяха изпокрили в конюшните и собствените си колиби край крепостната стена. Той влезе в Лантърн Тауър и бързо се изкачи по стълбите. Стаята на Дестапл бе вече празна, с изключение на стража, който дремеше на стол до вратата. Корбет му каза да не става и бързо обиколи стаята на покойния. Одеждите на Дестапл все още висяха на стената, но както и бе очаквал, скриновете и ковчежетата бяха преместени на сигурно място, най-вероятно от дьо Краон.
— Аз бях тук, да знаеш — войникът отвън играеше с шлема си, докато посочваше към леглото и размахваше из въздуха мръсните си дебели пръсти.
— Моля? — отвърна Корбет.
— Бях тук, когато разбиха вратата, затова сър Едмънд ме остави да пазя.
— Видя ли нещо подозрително? — запита Корбет.
— Нищо освен стареца, проснат на леглото — стражът посочи малкото легло с прибран балдахин.
— Така ли си беше? — поинтересува се Корбет.
— Сър Едмънд бе изключително внимателен. Тялото беше извъртяно — каза войникът — все едно старецът се е опитал да стане. Завесата беше дръпната назад, имаше бокал на масата и онуй малко ковчеже, но нищо повече.
— Вратата със сигурност ли беше заключена? — попита Корбет.