— О, да — отвърна мъжът. — Някои от хората в замъка — продължи той — смятат, че това място е прокълнато.
Корбет хвърли монета на стража и като заслиза по стълбите, се зачуди дали пазачът казва истината.
Шеста глава
Ако хората трябва да са подчинени на един закон, то нека поне той бъде законът на Англия за англичаните и на Франция за французите.
— Не вярвам, че подобни неща са възможни, те са плод на фантазията. По мое мнение брат Роджър е велик учен с буйно въображение.
Луи Кротоа се облегна на стола, като избута ръкописите настрани, като че ли се страхуваше да не се измърси. Корбет, седнал на края на масата, се зачуди дали старият му приятел е решил да се противопостави на опасността. Като отхвърляше Роджър Бейкън, той категорично настояваше срещата да се прекрати. Дьо Краон обаче, в другия край на масата, изглеждаше невъзмутим. Беше свалил наметалото си и развързал подплатената си дреха отдолу.
— Съгласен съм — Жан Вервен се наведе и се загледа в дьо Краон. — В своята De Mirabile Potestate Artis et Naturae — «За чудодейната сила на изкуството и природата» — Вервен преведе заглавието, като че ли останалите и понятие си нямаха от латински — брат Роджър твърди — той вдигна един от ръкописите пред себе си, — че има чудеса, родени изцяло чрез изкуството или природата. В тях изобщо няма магия. Защо? — Вервен вдигна глава и тънко се подсмихна. — Защото, или поне така твърди Бейкън, е доказано, че цялата сила на магията е по-маловажна от тези на изкуството и природата.
— Какво искаш да кажеш? — попита дьо Краон.
— Нищо, милорд — отвърна Вервен. Той примигна с уморени очи и почеса върха на носа си. — Но оттам логично заключаваме, че ако чудесата са в резултат на изкуството и природата, то тогава те могат да бъдат видени от всички и няма никакво тайно познание.
— И все пак той си противоречи в това — включи се Кротоа. — Брат Бейкън говори за, цитирам: «чудни изобретения, конструирани в древността и по негово време и той се е срещал с хора, които са подробно запознати с тях».
— Той казва — Вервен повиши глас — в неговата «De Arte…»
— Освен за пособието за летене — намеси се Корбет.
— Ах — отвърна Кротоа, — но той твърди, че познава човека, който го е измислил от край до край. Роджър Бейкън твърди, че наистина е говорил с някого, който поне на теория е конструирал летящо устройство.
— Той има предвид… — заговори Пиер Сансон. Дебелото му лице бе цялото почервеняло, рядката косица — мокра от пот, беше разхлабил връзките на наметалото си и го бе отметнал на стола. — Той има предвид… — тънкият му гласец предизвика смях сред оръженосците до огнището — Пиер дьо Маренкур.
— Ах, да — Кротоа поклати глава, — този мистериозен философ, за когото се предполага, че е обучавал брат Роджър в Париж. Вижте — той облегна лакти на масата, — допускам, че брат Бейкън е отправил невероятни твърдения. Чуйте — той хвана един ръкопис. — Той действително пише: «Възможно е да се изградят големи кораби и други мореплавателни съдове, които да се управляват от един човек, а да се движат много по-бързо отколкото галера, пълна с гребци» и после: «Възможно е да се построи каруца, която да се движи с нечувана скорост и това движение да не зависи нито от човек, нито от каквото и да било живо същество». По-нататък — Кротоа отпусна ръкописа — той разказва за устройство, което, ако бъде конструирано, ще може да отведе човек, непокътнат, до дъното на морето. И сега — французинът се разгорещи, — какво ще стане, ако аз започна да твърдя, че съм построил чифт крила, с които да полетя от върха на този замък? Има ли някой тук, който би желал да опита?
Въпросът предизвика изблик на смях. Като закриваше устата си с ръка, Корбет погледна към дьо Краон — свлечен на стола си, с намръщено лице, той сякаш следеше всяка сричка от дебата. Беше заключил, че с изключение на дебелия Пиер Сансон френските учени не питаеха кой знае какво уважение към твърденията на Бейкън и че гледат с недоверие на Secretus Secretorum. Бяха преглътнали доста бързо смъртта на другаря си, почти не се забелязваха признаци на печал, освен при Кротоа, който бе помолил отец Андрю да отслужи заупокойна молитва по-късно през деня. Дьо Краон бе получил обещанието на сър Едмънд, че тялото ще бъде почистено и подготвено, намазано с благоухания и изпратено с каруца в Дувър, за да отпътува обратно за Франция. След като веднъж всички се бяха събрали заедно, Кротоа бе повел атаката, подхвърляйки хипотезата, че ако Бейкъновите твърдения в други, достъпни ръкописи, могат да се определят като нелепи, то защо е необходимо да се обръща внимание на някакъв таен ръкопис, който не може да се разшифрова и е напълно непреводим? С други думи, разсъждаваше кисело Корбет, французите искаха да си отидат у дома.