— Но вие трябва да имате доказателство — прекъсна ги Болингбрук. — Когато бях в… — той млъкна и се спря навреме — в университета в Оксфорд, лекторът трябваше да докаже тезата си или чрез логика, или чрез експеримент.
— Именно! — Кротоа се хвана за думите на Болингбрук. — В труда си Opus Maius монахът твърди, че ако срежеш лешникова клонка на две и разделиш парчетата, двете отделни части ще се опитат да се приближат една до друга и ти ще усетиш усилията на двата края.
Той се наведе напред и взе лешниково клонче, постави го на масата, грабна нож, разряза клончето на две и задържа разделени двете части. Сър Едмънд, седнал на висок стол отдясно на Корбет, стана на крака и втренчено се загледа.
— Виждате ли някакво движение? — попита Кротоа. Управителят заобиколи масата и се приближи. Кротоа му връчи клонките. — Усещате ли някакви чувства между двете парчета, като любовници, копнеещи да се срещнат?
Сър Едмънд ги подържа малко и поклати глава.
— С други думи — Кротоа приключи изявлението си с една от класическите университетски фрази, — това, което трябваше да се докаже, не се доказа. Следователно, хипотезата, която зависи от него, не би могла да е валидна.
— И все пак — заяви Болингбрук, — в същия труд, който цитирахте, Бейкън говори за «определени огнени смеси, селитра, въглен и сяра, които, ако се увият в пергамент и се запалят, ще предизвикат ужасен шум и пламъци».
— Но това доказателство ли е? — присмя се Вервен. — Ако хвърлиш къс месо на гладни кучета, пак ще чуеш ужасен шум.
— А, да — отвърна Болингбрук, — но това може да се очаква. Аз казвам, че Роджър Бейкън е доказал, че тази смес ще доведе до въпросния ефект, както прави в Седма глава от Opus Maius, където се демонстрира как дъгата може да бъде измерена.
— Ами ако… — гласът на дьо Краон изплющя като камшик. Френският посланик бе истински раздразнен от цинизма на спътниците си. — Ами ако разрешението на всички тези загадки е в Secretus Secretorum? Възможно ли е — размаха ръка — отговорът, как може каруцата да се движи сама или разделените краища на лешникова клонка да се опитват да се свържат, да се намира там? Не твърди ли Бейкън, че — дьо Краон затвори очи, за да си спомни думите — «мъдрите винаги са били отделени от множеството и са скрили тайните истини на мъдростта не само от простолюдието, но дори и от обикновените философи»?
— Какво нахалство! — възмути се Кротоа. — Щом Иисус е могъл да разкрие божествените истини навремето, то защо да не може Бейкън да сподели своите тайни?
— Не е точно така — отвърна дьо Краон. — Не е ли казал самият Иисус, че е говорил на множеството чрез притчи, а открито и ясно само пред собствените си последователи? Господа, ние не сме тук, за да обсъждаме твърденията на монаха, а за да разгадаем и преведем тайния му ръкопис — това е заповедта на нашите короновани господари.
Дьо Краон погледна към Корбет, очаквайки подкрепата му, но преди той да може да отговори, вратата се отвори, влезе вестител и прошепна нещо на ухото на сър Едмънд. Управителят кимна, но подкани с жест Корбет да продължи. Пазителят на тайния печат отвори кожената торба в краката си и извади своето копие на Бейкъновата Secretus Secretorum.
— Мосю дьо Краон е прав — започна той. Потупа корицата, като с учудване отбеляза, че и дьо Краон е извадил собственото си копие. — Всичко зависи от този ръкопис — той отвори закопчалката и разтвори проскърцващите пергаментови страници. — На пръв поглед изглежда лесно — латински ръкопис, със странни символи тук и там, но в думите почти няма смисъл. При превод изглеждат като детско бърборене.
— Каквото са си всъщност — намеси се Кротоа.
— Не можем да знаем това. И тъй, Бейкън изброява седем начина за съставяне на тайнопис. Първо, зад букви и символи — всички сме запознати с този метод. Второ, чрез притчи, истории познати единствено на пишещия и избрания му читател. Има и по-сложни начини, например — Корбет показа три пръста — употребата на думи, където само съгласните са важни или пък различни азбуки. Брат Роджър е изучавал иврит и гръцки, както и латински, така че би могъл да използва някой от тези езици или пък друг незнаен език. Шестият метод е отхвърлянето на буквите и използването на математически знаци, и най-накрая, съществува доста по-финият начин пишещият да си създаде своя собствена азбука, личен език, състоящ се от различни видове символи и знаци, които са известни само на него и на онези, пред които ги е разкрил. И така, доколкото ни е известно, Secretus Secretorum е била написана от Бейкън, а после й е било направено копие. Не сме много сигурни дали английският крал или Негово Величество кралят на Франция притежават оригинала, но ни уверяват, нали, мосю дьо Краон, че тези два ръкописа са напълно идентични — дьо Краон кимна бавно. Корбет продължи: — Затова предлагам да сравним двата ръкописа още един път. Обаче това ще отнеме целия ни ден. Затова моята препоръка е мастър Болингбрук и магистър Сансон да се заемат с тази задача.