— Ами ако… — Ранулф, увлечен от спора, почука по масата с ръка. — Ами ако наистина съществува ключ?
— Беше проведено щателно разследване — Сансон поклати глава. — Няма дори намек или слух, че такъв документ съществува. Ние всъщност трябва да разберем използваните латински думи, както и различните символи и букви, които ги разделят.
— Като жест на добра воля — дьо Краон се изправи от стола си — и по заповед на моя владетел мога да разкрия, че магистър Тибо, преди злощастния инцидент — дьо Краон погледна Болингбрук — действително бе открил ключ, и се надяваше, че ще успее да преведе целия ръкопис!
Френският посланик се наслаждаваше на смайването, което предизвика репликата му. Корбет беше зяпнал невярващо. Ранулф се наведе и му прошепна да се успокои.
— Мосю, шегуваш ли се? — възрази Ранулф.
— Мосю не се шегува. Ако обърнете на последната страница от Secretus Secretorum — дьо Краон почака, докато Корбет намери страницата, — на втория ред сред привидно безсмислена фраза се откроява следното: Dabo tibi portas multas — «Ще ти дам много врати».
Втренчен в последната страница от ръкописа, Корбет четеше внимателно въпросния ред, докато французинът обясняваше как, ако се махнат определени букви и се разместят дадени символи, цитираните от него думи изникват от бъркотията на страницата. Сър Хю успя ясно да разчете думата dabo.
— Боя се — дьо Краон проговори отново, — че това е всичко, което магистър Тибо е успял да дешифрира.
Ръкописът започна да обикаля масата, всяка враждебност бе забравена, докато учените изучаваха буквите и започваха да спорят помежду си. Объркан, Корбет се облегна назад. Той имаше възможност да види френското копие и дори да хвърли поглед на първата страница, цвета на мастилото, формата на буквите и символите, текстурата на ръкописа и да се увери, че двата ръкописа са точни копия един на друг. И в същото време дьо Краон бе тъй услужлив, думите му бяха слисали не само Корбет, а и собствените му колеги. Но защо, чудеше се Корбет, французинът бе толкова отзивчив?
Дискусията продължи поне още час, използваха се пергамент и пера, дьо Краон, досущ като учител, обикаляше около масата и обясняваше какво бе направил магистър Тибо, като признаваше, че не знае как е стигнал до такива заключения.
Крепостната камбана заби за обедната молитва и те спряха дискусията, а Корбет поде известната молитва: «Ангел възвести на Мария». Той забеляза развеселено, че скупчените около масата учени избърбориха набързо думите и незабавно се завърнаха към вълнуващия ги въпрос.
Малко след това сър Едмънд обяви, че обядът е сервиран в залата долу, и Корбет сложи край на срещата. Той и дьо Краон се уговориха да няма други събирания до края на деня, докато Сансон и Болингбрук сверят ръкописите. Бъбрейки словоохотливо, дьо Краон поведе останалите от групата през коридора към залата. Корбет и Ранулф останаха да си поговорят със сър Едмънд. Управителят затвори вратата зад гостите си и като дръпна Корбет за ръкава, го отведе до камината, приканвайки Ранулф да се присъедини.
— Снегът спря да вали — промърмори той. — Един пътуващ търговец пристигна в замъка, идва от едно от крайбрежните села. Донесе новината, че фламандските пирати са наближили брега повече от обикновено.
— В това време? — възкликна Корбет. — Морето е бурно, много малко плавателни съдове ще напуснат пристанището. Тъй че какво чакат?
— Или по-точно, какво търсят? — отвърна Ранулф.
— Притеснен съм — призна управителят. — Замъкът е добре укрепен и разполагаме с доста хора, но рано или късно вие и френските посланици ще трябва да си тръгнете. Помисли си, сър Хю, за срама, ако ти или мосю дьо Краон дали по море, или по суша, попаднете в засада или бъдете пленени от фламандски пирати. Оттук ще чуя бесните крясъци на Едуард в Уестминстър, а пък за гнева на Филип Френски… ами… — той сви рамене.
— Но едва ли има истинска опасност, нали? — отвърна Корбет. — Пиратите са в морето, търсят си плячка — някой невнимателен търговец или някое беззащитно селце, откъдето да си вземат прясна храна и да се завърнат по корабите.