— Знам, знам — управителят поклати глава. — Ти си писар, сър Хю, опитен в делата на Съвета. А аз съм войник. Рядко се случва пирати да се приближат толкова и то в такова лошо време. И все пак те могат да го използват като свое предимство. Могат да изтеглят корабите на брега, а те са пълни с хора — и то все отчаяни ветерани. Ако те слязат на брега, може да отнеме дни и дори седмици, докато съобщението стигне през снега до Лондон и до някое от петте пристанища. Сметнах, че съм длъжен да кажа това — той посочи към вратата. — Ще се присъединиш ли към нас в залата?
Корбет не беше много гладен, извини се учтиво и излезе, сетне се заподхлъзва по заледената настилка към стаята си в Солт Тауър. Изчака пред огъня, докато Ранулф и Чансън се завърнат, после сложи коняря да пази на вратата и се опита да подреди хаоса, бушуващ в главата му.
— Нищичко не разбирам, Ранулф — червенокосият писар седна на малкото писалище и потопи перото си в затопленото от огъня мастило. — Все едно е да си на открито, когато падне мъгла. Да продължаваме ли, или да изчакаме, докато се вдигне? Както и да е, нека изложим препятствията.
Корбет закрачи нагоре-надолу, а перото на Ранулф заскрибуца по пергамента, като записваше в тайнопис, който само той и Корбет разбираха.
Първо: Защо нашият крал толкова се интересува от тайния ръкопис на Роджър Бейкън? Какво е открил, че е толкова заинтригуван, а не иска да го сподели дори с мен? Прочел е всички писания на Бейкън и донесе Secretus Secretorum от книжната си съкровищница в Уестминстър. Дали това се дължи на факта, че е чул, че Филип Френски се интересува също толкова, или е вярно обратното? Дали Филип просто, също като мен, е любопитен да разбере причината за дълбокия интерес на Едуард към писанията на отдавна умрял францисканец?
Второ: Дали Secretus Secretorum е истински документ? Дали наистина съдържа безкрайна съкровищница от тайни, или само дрънканици? Има ли ключ към тайнописа? Истински ключ? Едуард Английски не го е открил, но какво да кажем за Филип Френски? Според дьо Краон, както ни показа известни доказателства за това тази сутрин, един от редовете може да бъде превърнат в свързан текст. Но дали това е случайност?
Трето: Защо французите откликнаха с такава готовност на молбата на Едуард Английски? И даже настояваха, че подобно сътрудничество е съвсем в духа на Парижкия договор? Защо се съгласиха да дойдат в Англия и защо помолиха срещата да се състои в самотен замък близо до брега?
— Защото знаеха — Ранулф вдигна глава, — че Едуард би се съгласил на това. Той не обича да ходиш във Франция. Ако Филип настоява двата двора да си сътрудничат, това е най-малкото, което Едуард може да изисква.
— Така си е — промърмори Корбет.
Той се спря пред огъня и се загледа в резбованите по дървената полица лица. Майсторът се бе опитал да имитира лицата на водоливниците от църквите, но в края на краищата се бе примирил с простички кръгове, в които бяха грубо издълбани очите, носът и устата. Корбет продължи да крачи из стаята.
Четвърто: Дьо Краон води със себе си и специалисти по трудовете на Бейкън от Сорбоната. Тези мъже са специалисти и по шифри и тайно писмо. Един от тях вече умря при нещастни обстоятелства. Старият ми приятел Кротоа признава, че никой от тези учени мъже не е приятел на френския крал. Те се противопоставят на идеята му за абсолютно господство. Кротоа е убеден, че Дестапл е бил убит, но за това не съществува и помен от доказателство. Той също смята, че самият той, както и останалите, са нарочени да бъдат убити и затова са доведени в Англия — за да умрат при злощастни обстоятелства, без това да доведе до излишни проблеми. Луи Кротоа вярва, че тези «злополуки» ще бъдат осъществени и ако възникне някакво подозрение, то ще бъде хвърлено категорично върху вероломните англичани.
Пето: Случаят в Париж. Ъфорд и Болингбрук твърдят, че някой от Сорбоната им е дал сведения срещу злато къде се пази копието на Secretus Secretorum на магистър Тибо. Ъфорд и Болингбрук го открадват, но по някаква неизвестна причина магистър Тибо и младата му любовница слизат до укрепената стая в самия момент на кражбата. От сведенията, които успях да събера, излиза, че магистър Тибо е слязъл долу с неохота. Според доказателствата, вероятно е искал да се изперчи пред младата си приятелка. И все пак за какво й е на една парижка куртизанка да се интересува от някакъв си стар ръкопис? Дали й е било наредено да накара Тибо да слезе долу по това време? И ако да, човекът, изменил на Филип, този загадъчен университетски преподавател, се е опитал също да предаде и Ъфорд, и Болингбрук. Ъфорд бива убит, а Болингбрук избягва, единствено благодарение на късмет и на собствените си умения.