— Но той не е от замъка.
— О, от замъка е, сър Хю. Често идва с каруцата си, кесията му звънти и очите му шарят.
— Но нито едно от момичетата не е било изнасилено.
Мистрес Фейнър се върна към вратата:
— Разпитай момичетата, сър Хю. Мастър Реджиналд, как да го кажа, може и да е петел в малък кокошарник, ама е от скопците.
— Сигурно повтаряш слух, който си чула? — замисли се Ранулф.
— Не, сър, който и да си — мистрес Фейнър се усмихна през рамо. — Мастър Реджиналд се опита да бръкне и в моя корсаж, но не получи нищичко в замяна. Опитвал се е да катурне и други — мека почва, ама слабо оране. Мастър Реджиналд си го знае това и знае, че точно преследваните от него му се подиграват. Трябва да идеш до странноприемницата, сър Хю, и да зададеш там въпросите си. Той си има вземане-даване с Хорхаунд.
— Хорхаунд?
— Е, той и пасмината му се крият под имена на билки и растения и съвсем не са толкова свирепи, колкото изглежда. Те са си дребни крадци и бракониери — въздъхна тя. — Мъже и жени, уловени в капан между замъка и гората. И така, ако това е всичко…? — и преди да дочака отговора, тя отвори вратата и излезе.
Корбет се зае да обува ботушите си за езда.
— О, не! — изпъшка Ранулф. — На лов ли отиваме, господарю?
— Отиваме да хапнем — Корбет се изправи на крака и си сложи колана. — Ще посетим странноприемницата и ще опитаме готвеното на мастър Реджиналд, после ще се отбием до църквата. Разбрах, че отец Матю отслужва литургията късно през деня.
Ранулф и Чансън се приготвиха набързо и вече обути и с шпори, отидоха до конюшните да си вземат конете. Вече не валеше, но снегът бе до глезен. Корбет внимателно поведе коня си през кишата в конюшнята, после го възседна.
— Сър Хю? — Корбет се обърна на седлото. Болингбрук се забърза по стълбите от Залата с ангелите и се затича с летящо наметало. — Може ли да те придружа? — писарят отметна оредяващата си косица и избърса потта от лицето си. — Губя си времето тук. Сансон и аз сравняваме ръкописите. Еднакви са, но що се отнася до тяхното значение…
Корбет се наведе и потупа Болингбрук по ръката:
— Не, не, остани тук и си отваряй очите на четири.
Те прекосиха външния двор, яздейки мълчаливо по снежния килим. Повечето от гарнизона се бяха прибрали вътре. Затрополиха по подвижния мост, а миризмите от замъка постепенно се губеха, докато яздеха към пътеката, водеща до дърветата. На открито беше много студено, небето — оловносиво и схлупено, а под него имаше само два цвята: черно и бяло. Оголените дървета и храсти ярко контрастираха на тихата белота наоколо. Корбет беше доволен от дебелото си наметало и топлите ръкавици. Той внимателно поведе коня си по пътеката, а над тях два гарвана разтревожено загракаха от дървото си. По пътеката можеше да познае, че малцина бяха напускали замъка. Тук-там виждаше следи от птици и животни. Петно кръв и няколко жалки перца показваха къде някой хищник е хапнал топла мръвка в ледената пустош.
Прегърбен на седлото, Корбет размишляваше за различните проблеми, пред които бе изправен. Толкова беше погълнат от размисли, че се стресна, когато Ранулф му подвикна, че приближават към Горския хан. Влязоха през главната порта, на една стрела разстояние от пътеката. Двуетажната странноприемница бе построена от дърво върху основа от червен камък, имаше покрив от плочи и малък комин. Дворът беше безлюден, с изключение на двама коняри — единият разбиваше леда в конската поилка, а другият смиташе тор на купчина в ъгъла. Вонята от нея рязко се смесваше със сладостните ухания от близката пекарна и кухнята.
Корбет отметна назад наметалото си и влезе в кръчмата. Ранулф го последва, като си отбеляза разните врати и прозорци, просто за в случай, че им се наложи да си тръгнат по-бързо от предвиденото. Беше уютно помещение с чисти варосани стени и таван с черни греди, от които висяха малки връзки сушени подправки и пушено месо, овесено да се суши на топло, далеч от плъховете и мишките. Във всеки ъгъл имаше мангал, а един по-голям бе поставен в центъра. В огнището, построено във външната стена до общата маса, припукваше огън. В единия край, близо до кухнята, бяха наредени всевъзможни бурета и бъчви, а от кухнята се дочуваше тракането на тенджери и тигани и виковете на помощниците и прислужниците. Няколко селяни бяха насядали около масата. Огледаха Корбет, когато влезе, и се скупчиха, за да обсъдят новодошлите. В далечния ъгъл до мангала се бяха събрали петима мъже, чиито фигури бяха скрити под наметала и качулки. Те също се обърнаха. Корбет мерна сбръчкани лица с черни бради и мустаци.