— Аз ходя в замъка и мистрес Фейнър, перачката, идва тук — мастър Реджиналд продължаваше да бърбори. — Сър Хю, знам накъде биеш, но аз съм напълно невинен — ханджията допи бокала си. — Не знам защо бяха убити тези девойки, а сега, сър… — той се завъртя на стола, стана и си тръгна.
Корбет поиска да се разплати и докато плащаше, се зае да изучава търговците на вълна, които бяха събрали глави и си говореха на език, от който той схвана няколко думи. Плати на момчето и отиде до чужденците. Един от кастилците се обърна при неговото приближаване, сетне стана на крака и протегна ръка:
— Мосю — заговори той с акцент на нормански френски, — искаш ли нещо от нас?
Корбет пое подадената ръка.
— Не, сър, само съм любопитен.
Разгледа набързо спътниците на мъжа: чернокоси, с мустаци и смугли лица, все на една и съща възраст, човек можеше да реши, че са братя, въпреки че отблизо Корбет видя разликите в одеждите и маниерите. Двама от тях очевидно бяха търговци, но другите двама, с оцапани от мастило пръсти, бяха писари или секретари. Масата пред тях беше отрупана с парчета пергамент, имаше и малка кутия с агнешка вълна.
— Отдавна ли сте в Англия? — запита Корбет.
— От около шест седмици — сега кастилецът заговори на английски с груб гърлен акцент. С изопнато лице и будни очи той се загледа отвъд Корбет в Ранулф, застанал пред вратата. — Сър, разбирам, че си кралски служител?
— Правилно си разбрал, сър. Чудя се дали бих могъл да видя разрешението ви да търгувате?
Усмивката изчезна от лицето на кастилеца:
— Сър, ние сме търговци. Имаме пропуски.
Той въздъхна, когато забеляза, че ръката на Корбет си стои все така протегната, после поговори набързо с другарите си, единият от които подаде голяма кожена кесия. Кастилецът се представи, развърза кожената връзка и извади куп документи. Корбет внимателно ги изчете. Бяха написани на латински и нормански френски. Първият беше от краля на Кастилия, в който молеше да се осигури безпрепятствено преминаване на търговците. Другите бяха писма от канцеларията на английския крал. Корбет дори разпозна почерка на писаря, който пишеше разрешения за влизане в Дувър.
— Благодаря ти, сър — той връчи обратно документите. — Но сега, ако хората на шерифа ви спрат, можете да кажете, че сър Хю Корбет, Пазителят на тайния печат е потвърдил документите ви. Мога ли да ви почерпя с вино?
Почерпката бе любезно отклонена. Корбет се поклони и излезе в двора при конюшните.
— За какво беше всичко това? — прошепна Ранулф.
— Любопитство, Ранулф, любопитство, нищо друго — Корбет се взря в небето и обърна лице срещу щипещия вятър. — Ето ни и нас, Ранулф, в графство Дорсет, в замъка Корф. Мосю дьо Краон плете мрежите си и сипе лъжи. Фламандските пирати се приближават до сушата, а сега пък се появиха и испански търговци — той сви рамене. — Изглеждат такива, за каквито се представят.
Чансън доведе конете от конюшнята и плати на конярите. Корбет хвана юздите и поведе коня си по пътеката. Едва се бе качил, когато конят рязко се дръпна, изплашен от момче, което изскочи от храстите край пътя, отупвайки снега от главата и раздърпаните си дрехи. Корбет успокои коня и бързо слезе.
— Ти ни прислужва — разпозна той момчето от хана.
— Да, мастър, аз бях, пък имам и остър слух.
— Тъй ли, момче?
Корбет потупа коня по врата и извади изпод дрехата си кесията с парите. Момчето се ококори.
— Ще се постарая Хорхаунд да получи съобщението ви — то ловко хвана хвърлената от Корбет монета.
— А чужденците? — попита Корбет.
Стиснало здраво сребърната монета, момчето поклати глава:
— Говорят на техен си език, трудно е да се разбере. Интересуват се само от вълна, кои ферми да посетят и кое имение има най-добрите стада. Дадоха на мастър Реджиналд добра пара за сведенията.
— Ти не дойде за това, нали? — Ранулф изравни коня си с този на Корбет.
— Не — момчето облиза устни и погледна крадешком към странноприемницата. — Дойдох заради убитите момичета. Не харесвам мастър Реджиналд, не си пести юмруците и все се опитва да вдига женските фусти. Подиграват му се, да знаете.
— Кой му се подиграва? — попита Корбет, като отново се наведе.
— Слугините. Съчиниха песен за него. Тази есен, една вечер слязоха и я изпяха под прозорците му, ама наистина грубиянска песен с неприлични думи. Мастър Реджиналд ги пропъди.
Момчето подскочи от радост, когато Корбет му подхвърли още една монета. То я хвана и изчезна пъргаво като заек в храстите. Корбет обърна коня и погледна портата. Сети се как мастър Реджиналд влиза и излиза с каруцата си от замъка и за грижливо прибрания арбалет.