Корбет седна на леглото си и се облегна на дългата възглавница. Седеше малко накриво, защото се бе навел да използва пълноценно светлината на свещта на близката маса. Огънят пламтеше, мангалите припукваха. Корбет беше доволен, че не е навън на студа. В долния край на леглото, с гръб към големия сандък, Чансън поправяше едно стреме, а в другия край на стаята Ранулф обучаваше Болингбрук как да мами на комар, като подменя нормални зарове с подправени. Ранулф го правеше толкова бързо и толкова обиграно, че Болингбрук възнегодува, затова Ранулф му показа номера по-бавно.
— Трябва да си бърз — предупреди го той. — Ако те хванат, ще хвърчат глави.
Болингбрук извади собствените си зарове и хвърли успешно няколко пъти, после всички бурно се разсмяха, когато Ранулф осъзна, че другият мъж вероятно бе толкова изкусен измамник, колкото и той самият.
Корбет отново се зае да изучава кралското копие на Бейкъновия Opus Tertium. Тихо произнасяше думите, които монахът бе използвал, за да опише живота и обучението си: «През последните двайсет години работих усърдно в търсене на мъдрост. Изоставих обичайните методи.» Корбет вдигна поглед. Обичайните методи, замисли се той, кои бяха те? Полемика? Доказателство? Размяна на идеи с други учени? «Изхарчих повече от двайсет лири — пишеше монахът — за тайни книги и различни експерименти, да не споменавам ученето на езици, инструментите и математическите таблици.» Корбет се надигна, сложи тежкия том в скута си, като отбеляза с пръст страницата. Какви, зачуди се той, бяха тия тайни книги? Какви експерименти? Дали брат Роджър наистина е открил или попаднал на тайно познание? Той отвори книгата и се зачете отново, като си превеждаше от латински, докато четеше. Премести ръкописа, за да разгледа по-отблизо фразата «двайсет лири». Забеляза, че върху ръкописа имаше петно от мастило, все едно някой се е опитал да задраска думите и да замаже буквите.
Раздразнен, Корбет затвори книгата и я сложи на масата до него. Погледа за известно време двамата комарджии, удивен от упорството на Ранулф. Беше научил от Чансън как, веднага щом се бяха върнали в замъка, Ранулф е провел собствено разследване, издирил лейди Констанс и как двамата седели, допрели глави, пред голямото огнище в Залата с ангелите.
— Говориха си, господарю. О, как сладко си говореха! — бе докладвал Чансън. — А пък лейди Констанс много се смя.
Ранулф се озърна, улови погледа на Корбет, усмихна се и вдигна ръка. Винаги караш дамите да се усмихват, помисли си Корбет, това е един от многобройните ти таланти. Ранулф, остроумецът с острия език.
Болингбрук беше докладвал как той и Сансон са сравнили двата ръкописа — идентични по всички признаци.
— Като грахчета в една шушулка — бе заключил той, — но що се отнася до разчитането, французите се оттеглиха в своите покои да изучават загадката.
Корбет също бе решен да прегледа още веднъж писанията на Бейкън, за да потърси някаква следа, ключ към мистерията.
Чансън скочи на крака, все още хванал стремето.
— Колко е часът? — попита Корбет.
Конярят отиде до другия край на стаята и погледна часовата свещ от свещника.
— Някъде между шест и седем вечерта. Вън е тъмно. Господарю, гладен съм.
Корбет вдигна ръкописа, който четеше:
— Повтаряй след мен, Чансън. Opus Tertium.
Чансън повтори заглавието.
— Сега — нареди Корбет — иди и предай поздравите ми на мосю Кротоа. Питай го може ли да заема тяхното копие на труда на брат Бейкън със същото име.
— Но тук вече има копие — възрази Чансън и посочи към книгата с подвързия от телешка кожа. — Пък е и студено…
— Прави, каквото ти се казва, конярю! — сряза го Ранулф, който нямаше търпение да си върне за подигравките на Чансън за лейди Констанс. — Уф, остави — той бутна назад стола и сложи ботушите и наметалото си. — Сам ще го донеса.
— Да бе, и няма да те видим преди полунощ! — Чансън се сви, когато Ранулф отиде да му издърпа ухото.
Корбет скочи от леглото. Последва Ранулф към стълбището и потръпна от студения въздух.
— Няма нужда да бързаш — прошепна той, — но дори и да се срещнеш с лейди Констанс, помни добре какво ти казах.
Ранулф се ухили и като си подсвиркваше, затопурка надолу по стълбите. Корбет се върна в стаята, изми лицето и ръцете си и побъбри за малко с Болингбрук за тайния ръкопис. Един прислужник им донесе хляб, сирене и съд с леко гранясало масло. Корбет го разпита какво ново става в замъка.