Корбет стана от сандъка и заобиколи леглото:
— А какво мислиш за тези убийства, Уилям? Какво ти подсказва логиката?
— Първо — отвърна писарят, — жертвите са имали доверие на убиеца си, затова и той е успял да се приближи толкова близо. Второ, следователно е някой, който живее в замъка или близо до него. Трето, убиецът трябва да е опитен в стрелбата с арбалет и… — той се спря.
— И какво? — попита Корбет.
— И е някой — Болингбрук се престори, че се мръщи на Чансън, — който не го е страх. Решен е да убива без никаква друга цел, освен самото убийство. Виждал ли си как лисица напада кокошарник, Чансън? Може да има шейсет кокошки и тя ще вземе само една, но все пак ще избие всички птици.
— Което означава — заключи Корбет, — че убиецът убива не за печалба или плътска наслада, а от чиста омраза или за отмъщение.
Корбет се замисли колко мъже беше обесил за нападение и обезчестяване на жени. Всички бяха различни, престъпници, които изпитват тайно удоволствие от греха си, но убиецът в Корф…?
— Чансън! — щракна той с пръсти. — Бъди така добър и слез в двора на замъка. Ако видиш Ранулф, напомни му къде съм го изпратил, но иначе потърси една червенокоса девойка на име Мариса и й кажи, че кралският служител, който я разпитва за наметалото й, иска да се срещне с нея. След като свършиш това, попитай Мариса за онзи войник, който бил приятел на Алуша, а може би и на някое от другите убити момичета. Кажи й, че ще й бъде заплатено за услугата. О, и нали знаеш къде работят перачките? — Чансън кимна. — Потърси мистрес Фейнър и й кажи, че искам пак да говоря с нея.
Чансън обу ботушите си и излезе. Корбет застана пред Болингбрук, който държеше един от ръкописите.
— Как мислиш, Уилям? Дали преследваме измамна цел? Дали има решение на загадката Secretus Secretorum?
— Разгледах ръкописа със Сансон, сър Хю. Написан е на латински, но аз не разбрах и дума. Обаче това, което направи магистър Тибо — разгорещи се Болингбрук, — е много умно. Той оформя хипотезата, че Бейкън е създал тайнопис и като всички, които използват подобни неща, накрая се е уморил и е допуснал грешка. Тази фраза: «Ще ви дам много врати» е ясен пример за това. Както знаеш, сър Хю, щом веднъж разчетеш един ред от тайнописа, става лесно да разплетеш останалото. Но оттам тръгва нашият проблем — в този случай не става така.
Корбет затвори очи и изпъшка.
— Предупредих краля за това — прошепна той. — Брат Роджър може да говори за чудесата си и «Тайната на тайните», може да съдържа истината, но аз съм чел трудовете му — той отвори очи. — Той наистина е бил арогантен човек, изпълнен с презрение към другите учени. Ами ако е написал книгата с тайнопис, използван само веднъж и единствено от него? Ако това е така, ключът никога няма да бъде намерен и тайнописът ще си остане неразгадан.
Корбет отвори Opus Tertium, който четеше, но не можа да се съсредоточи. Взе псалтира, който му бе дала лейди Мейв и разлисти страниците. Миниатюрите винаги го запленяваха — употребата на цветовете и живите образи, Исус, разпнат на кръста. Той прочете молитвата на срещуположната страница и позволи на ума си да се зарее. Лейди Мейв му бе подарила псалтира за рождения му ден, миналия август. Той вдигна очи. Болингбрук беше заспал на стола. Корбет се изпъна на леглото. Не можеше да забрави трупа на момичето, проснат на ръчната количка, а и свещеникът, отец Матю, беше доста странен. Защо бе допуснал онези грешки в църквата? Корбет широко отвори очи, внезапно осъзнал нещо. Когато отец Матю докара трупа, помисли си той, отец Андрю, старият свещеник, бе този, който настояваше да се даде последно причастие.
Чу стъпки отвън и се изправи, а Чансън въведе червенокосата Мариса, последвана от млад войник с белези от шарка по лицето. Мариса изглеждаше премръзнала в тънката си рокля, а мъжът бе облечен в кожена дреха с петна от пот върху долната риза, подплатени панталони и твърде големи за него ботуши. Чансън представи непознатия:
— Това е Мартин.