— Разбийте вратата! — подкани Корбет.
Най-напред имаше суетня, но накрая сър Едмънд организира войниците да донесат таран, който представляваше просто як ствол на дърво с издълбани процепи от двете страни. На войниците им беше трудно заради стълбите, а тряскането и думкането раздвижиха всички останали в замъка. Дворът започна да се пълни. Войниците се съсредоточиха в едно място под желязната халка и най-накрая разбиха вратата.
Корбет направи всичко възможно да мине първи, като почти избута дьо Краон настрани. Вътре бе студено и мрачно. Сър Едмънд му подаде факла. Корбет я насочи напред и потисна вика си. Кротоа лежеше в долния край на вътрешните стълби към стаята му, главата му беше разбита, а тъмната локва кръв проблясваше на светлината. Корбет бързо се озърна в двете страни — нямаше прозорци. Той пристъпи напред, като извика на сър Едмънд да държи останалите назад. От пръв поглед разбра, че вече не може да помогне на стария си приятел: изцъклените очи, студената плът и голямата кървава локва му подсказаха това. Той нежно премести тялото, но не видя други рани или белези освен ужасяващата дупка на главата. Чу прозвънване от кесията на умрелия, отвори я и намери два малки четвъртити ключа — досети се, че са от портата на Джерусалем Тауър и спалнята на Кротоа. Междувременно хората на управителя бутаха любопитните надолу по стълбите, като оставиха само Корбет, сър Едмънд и дьо Краон на ветровитото стълбище. Корбет приклекна и погледна към съборената врата. Ключалката беше разбита, но той установи, че ако сложи ключа в ключалката, той лесно се завърта. Извади ключа, подаде го на сър Едмънд и се върна бързо до трупа на Кротоа.
— Изпратете вест на отец Андрю — прошепна Корбет на управителя.
Корбет извади факлата, която бе оставил в скобата на стената и започна да разглежда внимателно стълбите, водещи към спалнята на Кротоа. Бяха стръмни и тесни, с остри ръбове, а отляво на стаята имаше нападала зидария. Той погледна назад към трупа. Наметалото на Кротоа бе увито около раменете му и краят се влачеше по земята. Корбет въздъхна, отиде до стълбите и отвори вратата на стаята с втория ключ. Стаята беше студена и тъмна. Сър Едмънд дойде и Корбет влезе предпазливо в спалнята, докато управителят палеше свещите и големия светилник, поставен на кръглата орехова маса в центъра. Беше чисто и подредено. Сладкият аромат на билки навяваше тъжни мисли на Корбет.
— Винаги е обичал това — прошепна той.
— Обичал какво? — попита сър Едмънд.
— Обичаше миризмата на билки и подправки — Корбет отиде и постави факлата в стенната скоба. — Луи бе много изискан. Обичаше ароматите на пролетта и лятото, затова дрехите, стаята, книгите и ръкописите му винаги ухаеха леко на цветя и билки.
Корбет забеляза ръкописите, натрупани на прозореца, забеляза стеклия се по основата на свещника восък и дрехите, които висяха на закачалката. Балдахинът на малкото легло бе дръпнат, а в далечния край стоеше умивалник с грижливо сгънати кърпи до скъп ароматен сапун в бакърена поставчица.
Корбет чу гласове долу. Отец Андрю беше пристигнал и изричаше молитвите за мъртвия, докато помазваше трупа. Ранулф се качи по стълбите.
— Как мислиш, какво е станало? — сър Едмънд приседна на стола до леглото. Погледна бързо Корбет. — Още една злополука?
— Това ще преценя аз — проговори дьо Краон, застанал в сенките. — Дълбоко съм потресен, че моят колега почина.
— Не, сър — сопна се Корбет. — Луи наистина беше член на свитата ти, но бе мой приятел, а този замък е във владенията на английската корона. Сър Едмънд! — провикна се през рамо Корбет, без да изпуска дьо Краон от поглед. — Бих искал да огледам и стаята, и тялото на мосю Кротоа. Трябва да се провери дали смъртта му е случайност, злополука или има някаква друга причина.
— Ще отложа вечерята — въздъхна сър Едмънд. — Мосю дьо Краон, сър Хю е прав. Това е замък на краля, той има право да разследва смъртта на Луи Кротоа.
— Тогава ще остана и ще му помогна.
Корбет не възрази и хората на управителя разчистиха стълбите долу, като сложиха на място разбитата врата, за да попречат поне малко на студения нощен въздух. Корбет запали всички факли и свещи и започна подробния си оглед. Заедно с Ранулф внимателно огледаха стаята, дьо Краон стоеше до масата и ги наблюдаваше как прехвърлят различните ръкописи, после шумно запротестира, когато Ранулф взе къс пергамент, за да го разгледа по-отблизо. Така или иначе, не намериха нищо забележително. По трупа на Кротоа, сега завит с платно на стълбите, нямаше никакви други белези освен раната на главата — определено получена при сблъсъка с твърдата земя в подножието на стълбите. Корбет пропъди спомена, в който се виждаше как върви рамо до рамо с този забележителен учен през моравите край колежа Крайстчърч, край овощните градини до Ифли Стрийм или как седят в странноприемницата на ъгъла на Търл Стрийт.