Гневът на Корбет поради изчезването на Ранулф скоро премина, когато осъзна какво е направил и начина, по който се е изправил срещу страховете си. Ранулф бе пристигнал, препускайки по моста, спуснал качулка над лицето си като образ на Смъртта, копитата на коня трополяха по дървените греди. Гарнизонът вече бе предупреден от часовите на портата, докладвали, че група мъже излизат из дърветата. Ранулф се бе опитал да убеди Хорхаунд и бандата му да внесат труповете в двора на замъка, но главатарят бе поклатил глава:
— Само до тук — заяви той. — Когато се даде опрощението, ще дойда в замъка да получа благословията на краля. — После изчезна заедно с бандата си.
Сър Едмънд бе изпратил да внесат труповете. Положиха ги на шейна току пред портата към вътрешния двор. Дьо Краон и свитата му се бяха извинили, шепнейки своите съболезнования. Тълпата около шейната започваше да става неспокойна, хората напомняха на Корбет със заканителен тон за обещанието му да залови убиеца.
— Е, сър? — попита той и се отдели от свитата си.
— Е, сър — сухо отговори докторът, — и двете момичета са мъртви. Както се вижда — той посочи към трупа, — приживе Филипа е била закръглена и миловидна.
Докторът беше покрил лицето й с груб ленен плат. Беше притиснал корема на момичето и прегледал внимателно пурпурния белег около шията, после огледа педантично ръцете на момичето. Той се изправи, покри носа и устата си с пропита с благоухания кърпа и вдиша дълбоко.
— Грижил съм се за пострадалите по бойните полета в Уелс и Шотландия, виждал съм повече трупове — той примигна с воднистите си очи, — отколкото някои хора са виждали летни дни, но ужасът никога не се притъпява. Филипа сама е отнела живота си, изкатерила се е по дъба и е използвала плата на собствената си рокля. Шита е от грубо платно, издръжливо като въже. Няма друга рана по тялото, няма следи от удар, няма драскотини. Приживе кожата й трябва да е била бяла като мрамор, мека и топла. Мило момиче — той се приближи. — Няма да огласям заключението си — допълни той. — Нека момичето бъде погребано подобаващо. Отец Матю ще се погрижи за това. Няма да се отнесат с нея като със самоубийца — да я погребат на някой кръстопът под бесилка с кол, забит в сърцето.
— Има ли нещо друго?
— Аз съм само прост лечител, сър Хю, не съм изучен лекар.
— Какъвто и да си, много си проницателен.
— Филипа е очаквала дете, вероятно е била в първите месеци. Долната част на корема й е подута. Мисля, че месечните й неразположения трябва да спрели преди поне два месеца, сигурно затова е посегнала на живота си — от срам, така поне си е мислила, че е срамно.
— Ами Алуша? — Корбет кимна на доктора към другия труп. Кървавата стрела лежеше до шейната.
— Също като останалите, но нейният убиец трябва да е стоял наистина много близо, направо е чудно как стрелата не е пронизала цялото тяло. Но какво ли е търсела в гората, сър Хю? Чух слуховете — Алуша се е страхувала да ходи там. Защо млада жена, която знае за убийствата и сама е намерила една от жертвите на горската пътека, ще напуска безопасността на замъка?
— Освен ако не е била убита някъде другаде? — замисли се Корбет. — Казват, че тресавището е близо до Горския хан.
Ранулф отиде до вратата и се облегна на рамката, за да вдиша свежия леден въздух:
— Защо му е било на това момиче да се самоубива? — запита той, без да се обръща. — Защото е очаквала дете ли? Майката на Филипа е любяща жена.
Той загриза кокалчето на единия си пръст. Пътешествието му в гората не го беше уплашило и все пак, откак донесе труповете в замъка, беше много потиснат, като че ли душите на двете момичета бяха още свързани със земята и витаеха около него, за да молят за възмездие. Отврати се от видяното. Това бяха хора от неговите среди. Беше отраснал с такива момичета в зловонните лондонски улички. Момичетата бяха пълни с живот, нетърпеливи за любов, отчаяно искаха да сграбчат живота, да се омъжат добре и да се установят. Защо едно такова момиче ще се беси? Да родиш дете е нещо естествено и независимо дали църквата е дала своята благословия, е благословено от Бога. Спомни си какво му беше рекъл Чансън за разговора на Корбет с войника и червенокосата Мариса: представи си как Филипа отива в гората в есенната неделна сутрин да се срещне със своя Голиард.
— Сър Хю, би ли ме извинил?