— Можели са да ме видят — гласът на мистрес Фейнър бе рязък и груб.
— Да те видят? Че кой? Бил съм на пътеката, твърде близо е до църквата и разбойниците не приближават. Вижда се напред и назад, а стените на гробището те скриват от отец Матю в къщата му зад църквата. Била си набелязала още една жертва, но си станала по-предпазлива. Кралски люде са пристигнали в Корф. Аз дадох клетва малко прибързано, че ще открия убиеца. Може би си решила да поспреш за малко, докато си тръгна, но Алуша е представлявала опасност. Можела е да види или чуе нещо по пътя си към гробището. Вероятно дори се е зачудила защо нито една от вас не е видяла трупа на отиване към църквата. Ти си знаела, че тя не би напуснала замъка. Обаче от постоянното бърборене около теб си разбрала, че е близка с Мартин. Алуша е била уплашена, с опънати нерви. Сигурно си й предала измислено съобщение от Мартин да се срещне с него някъде, на някое отдалечено местенце? Ако нещата се объркат, винаги си можела да твърдиш, че си направила грешка или че си била подведена. Онази нощ си я чакала, може би на обичайното тайно място на влюбените, в онзи порутен коридор към старите тъмници. Убила си Алуша, увила си тялото й и си го скрила. Но си допуснала една грешка.
Корбет вдигна теленото стъргало от торбата до него и я тикна под носа на мистрес Фейнър.
— Мъртвите не само ни виждат, жено, но понякога ни и помагат. Допуснала си грешка, една от твоите стъргалки бе намерена при тялото на Алуша. А защо й е било на нея стъргалка? Тя никога не е работила като перачка.
Мистрес Фейнър вдигна глава и се усмихна:
— Сър, колко си умен! — усмивката й изчезна. — Ама колко си умен! — повтори тя. — Наистина не знам какво не беше наред с моята Филипа. Понякога си мислех, че носи дете, но ако беше така — продължаваше да бърбори жената, — тя би ми казала, нали? Огън момиче беше, кралски служителю! О, имаше си и тя трески за дялане, с тия нейни мечти и налудничави историйки. Твърде много слушаше приказките на лейди Констанс за тайнствени рицари, ама иначе беше с ум като бръснач, моята Филипа. Беше като баща си, да, той се биеше с арбалет, но беше и опитен дърводелец, можеше да издяла от дърво такива изкусни неща! Отец Матю все я хвалеше. Тя разбираше малко от малко латински и френски и той я учеше да чете църковните книги, и туй беше белята. Тия проклети вещици й завиждаха! Тормозеха я, измъчваха я. В последната неделя от прибирането на реколтата, по време на службата, виждах злобните им погледи и как хихикат, прикрили уста с ръце. Филипа, цялата пребеляла, напусна църквата, като каза, че й е зле. Повече не я видях жива. Сър Едуард беше много любезен, нареди претърсване, но аз познавах моята Филипа — мистрес Фейнър се потупа по гърдите. — Тук, в сърцето си знаех, че нещо се е случило. Седмиците минаваха, Филипа не се завърна, аз приех, че е мъртва и мълчаливо скърбях. Чух историите, мълвата за този похотливец, който нарича себе си войник — мистрес Фейнър бе забила поглед в една точка над главата на Корбет и изливаше от сърцето си дълго стаената омраза. — Цялото стадо кучки изобщо не се натъжи, ни една сълза не проляха за Филипа, никой не ме утеши, никой не се опечали. Знаех, че са виновни. Държах ги отговорни.
Тя погледна Корбет и примигна:
— В края на краищата всичко беше толкова лесно. Арбалетът на мъжа ми беше почистен и смазан. Имах три колчана със стрели и се заклех да ги използвам добре. Започнах с тези, които най-много клюкарстваха и се присмиваха, примамвах ги лесно като мухи с мед. Толкова са наивни, толкова лесно попаднаха в капана. Причаках Ребека с каруцата край нужника, докато товарех прането на мастър Реджиналд. Тръгнала да посети гроба на приятелката си. Очите й — пълни с неискрени сълзи, глупавата й уста — разкривена от плач. Печал ли? — мистрес Фейнър изплю думата, говорейки на Корбет, като че ли й беше съучастник. — Печал? Веднъж не беше попитала за Филипа, дъщеря ми, останала без гроб. Тъй лесно я убих в онова тъмно място — тя се спря и закима на себе си. — Прав си, каруцата е висока и е лесно да скриеш в нея труп — тя рязко се изсмя. — Тя искаше да посети приятелката си, рекох си, ами добре, защо да не се присъединя към нея? А за Алуша — тя сви рамене — можеше да е видяла нещо, така че я излъгах, че Мартин иска да я види близо до разрушения коридор. Жалко е, че не дойде. Той също е виновен.
— Там ли я остави? — попита Корбет.
— О, да. На следващата сутрин, преди съмнало, реших да разходя конете. Никой не ме загледа, че защо да се занимават с мен? Дори не си направиха труда да организират сериозно търсене на дъщеря ми. Беше мрачна утрин, имаше мъгла. Закарах трупа до тресавището — тя въздъхна. — Мислех, че ще потъне, ама всъщност не ме интересува. Намериха Филипа, върнаха я, а пък ти, сър…