Корбет не се намеси. Един задъхан свидетел разказа как е видял французина на стената да гледа околната природа. Бил започнал да слиза по външните стълби, когато явно се подхлъзнал и паднал. Доктор Саймън накара да поставят тялото на импровизирана носилка и хвана главата на мъртвия между дланите си, завъртя я на ляво и на дясно, пръстите му търсеха рани.
— Черепът е счупен — докторът погледна към сър Едмънд. — Изпочупен и разцепен, като съд е. Трябва да се е ударил в настилката, а силата на удара го е завъртяла. Главата е отскочила като топка от земята.
Корбет се загледа в парапета високо над него. Мангалът все още грееше. Спомни си забележката на дьо Краон, че Вервен обичал да стои там. Дали още тогава злодеят е бил решил как да умре още един от свитата му?
— Къде е стражът, сър Едмънд?
Управителят махна с ръка към един слаб мъж с изпопадали зъби, с тревожни очи и бледо лице, който все потриваше потни ръце в мръсния си елек. Корбет го хвана за рамото и го отведе встрани от тълпата, докато дьо Краон и сър Едмънд спореха какво да се направи с трупа.
— Не съм виновен, сър — младежът се освободи от стегнатата хватка на Корбет и се загледа плахо в Болингбрук и Ранулф, които бяха донесли оръжейните си колани и тъкмо ги завързваха — Не съм го бутнал, бях полузаспал — той посочи към високия парапет. — Караул съм, седя си и си топля ръцете на въглените, и ей го, идва французинът. Викам му да внимава. Не разбрах много какво ми отговори, ама рече, че е служил на лодки и често качвал стълбите на Нотадам.
— Нотр Дам — поправи го Корбет.
— Точно така, сър. Рече, че обичал височините и искал да види околността. Викам му, то няма какво толкоз да се види. Забелязах, че си говори сам, нещо го тревожеше.
— И после какво стана?
— Отиде до вратата на кулата в края на площадката до парапета.
Корбет погледна натам, накъдето сочеше мъжът. Кръглата кула се извисяваше над двора и надвисваше над парапета на крепостната стена — боева постройка с прозорци-процепи. Той обиколи задната част на кулата и влезе в тясната ниша. Опита вратата, но бе заключена. Върна се пак при стража.
— Защо е заключена тази врата?
— А! — войникът се подсмихна. — Сър Едмънд е строг човек, не иска разни хора да се качват и да разсейват стражите.
Корбет разгледа кулата. Построена в крепостната стена, тя беше леко издадена напред от външната стена, за да могат защитниците на крепостта да щурмуват фланговете на вражеските сили, когато се опитват да разбият стената със стенобойни машини. Вратата към тесния вход беше от другата страна на кулата, така че всеки би могъл да влезе незабелязан от двора.
— А вратата горе? — попита той.
— Също е заключена — отвърна стражът. — Сър Едмънд не позволява да се промъкваме там да спим.
Корбет се разходи напред-назад, загледан в замайващо високата стена пред себе си. Входът към кулата бе също тъй добре скрит, че всеки би могъл да се промъкне. Но пък беше заключен и според стража, вратата на върха — също, а на стената е нямало никой друг освен стража и Вервен. Още една злополука? Подхлъзнал ли се беше французинът? Или замайващата висота му е дошла в повечко? Корбет разбираше защо сър Едмънд трябваше да бъде толкова строг. Вратите към кулите често се заключват и стражите трябва да бъдат постоянно нащрек — много крепости са падали, защото часовите са напускали поста си.
— Е, има само един начин — въздъхна Корбет.
— Ще се качваш ли, сър? Бъди внимателен! Дори сър Едмънд слага за часови само хора, свикнали с такива височини. Аз се писах доброволец, защото пак е по-добре, отколкото да ринеш отходни ями.
— Какво точно стана — попита Ранулф, — когато падна Вервен?
— Казах и на теб, и на сър Едмънд — започна стражът, — французинът дойде, облегна се на стената, от време на време се обръщаше да ми помаха. Реши да слезе долу. Пробва вратата към кулата, ама тя беше заключена. Дойде при мен, беше много внимателен, носеше си и бастун. Свали си ръкавиците да стопли пръстите си на жарта. Аз се отдръпнах до стената, за да му дам колкото се може повече път. Дръпнах настрани мангала, той тръгна да минава, извика, после се подхлъзна. Видях как тялото му падна, отскочи на плочите, претърколи се и се завъртя. Я най-добре да дойда с теб, сър.