— Не може да са били тук — Ранулф помогна на Корбет да стане. — Вратата на кулата беше заключена, все забравяш това.
Двамата се върнаха в двора, където Болингбрук продължаваше да рови с ботуша си из сламата, мръсотията и леда.
— Тук няма нищо — измрънка той, — абсолютно нищо — потърка ръце и духна на пръстите си.
— Сър Хю, сър Хю! — управителят притича и връчи на Корбет малък свитък. — Разсъблякоха трупа на мистрес Фейнър, намерихме това, пришито към роклята й.
Корбет разви пергамента, който представляваше прилежно изрязан правоъгълник, на който бяха написани няколко реда. Почеркът беше писарски, а думите — написани на английски: «И достатъчно хляб да засити и най-големия стомах, и дамаски рози, с които и папата би могъл да украси църквата, преди да изпее утринната литургия.»
— За Бога — промълви Корбет, — какво е това? — той го подаде на Ранулф, който повтори думите на висок глас.
— Не сме го писали ние, сър Едмънд — обясни Ранулф.
— Показах го на дьо Краон, той също твърди, че не знае какво е. Мистрес Фейнър може да го е взела от Горския хан. Звучи тъй, сякаш някой иска да купи храна от мастър Реджиналд, ама защо го е написал така цветисто?
Корбет измъкна листчето от пръстите на Ранулф и го прочете отново. Почувства лек страх — беше чел достатъчно шифри, за да разпознае тайно съобщение, щом го види.
— Намерихме също две чисто нови монети — продължи сър Едмънд. — Мога единствено да предположа, че на мистрес Фейнър е било платено, за да занесе този пергамент на мастър Реджиналд, но самото съобщение е доста странно. За хляба разбирам, ама рози през декември?
Корбет сгъна пергамента и го мушна в кесията.
— А Вервен? — попита той.
Сър Едмънд въздъхна раздразнено:
— Жертва на нещастно падане. Какво друго може да се каже?
Корбет и двамата писари се върнаха в стаята. Чансън беше наклал огън. За известно време те обсъждаха смъртта на Вервен и странния пергамент, който бе открил сър Едмънд. Денят напредваше. Корбет се върна към разследванията си, поне беше разрешил една мистерия и я беше споделил с помощниците си, точно преди да зазвъни камбаната за тревога.
— За това ли наистина кралят ни изпрати тук? — Чансън внимателно бе проследил разговора, а сега седеше срещу Корбет, който сравняваше двата ръкописа в скута си.
— В Opus Tertium — обясни Корбет — брат Роджър прави много странно признание. Чуйте: «През последните двайсет години усърдно работих в търсене на мъдростта» — Корбет вдигна поглед. — После продължава така: «Похарчих повече от две хиляди лири за тайни книги и разни експерименти». Така пише във френското копие на Opus Tertium. Обаче — Корбет осъзна колко тихо е станало в стаята. Ранулф и Болингбрук се приближиха, — както се канех да обясня, преди да се случи нещастието с Вервен, в копието на нашия благороден крал брат Роджър твърди, че е похарчил само двайсет лири.
Ранулф тихичко подсвирна.
— Кое е вярното? — попита Болингбрук.
— Трябва да е френската версия. Нашият крал се е опитал да промени ръкописа. Изтрил е две от нулите.
— Сигурен ли си, че не са френски пари? — поиска да знае Болингбрук. — Ливрата е само четвърт от стойността на стерлингата.
— Не, не — Корбет тръсна глава. — Брат Роджър е англичанин, той говори за две хиляди лири, сума, достойна за крал. Нека ти дам пример, Ранулф. Спомни си, когато стана писар на Зеления печат, теб те обучиха във финансовите дела. Нали си спомняш каква задача ти възложиха?
— Да, разбира се — съгласи се Ранулф. — Караха ни да запомняме дадени цифри, беше като форма на проверка.
— А по мое време — заяви Корбет, — преди много години, когато ме изпитваха пред великия Бърнел, ми казаха да наизустя прихода на короната в началото на царуването на дядото на нашия крал. Ако си спомням правилно, целият кралски доход през 1216 г. беше около трийсет хиляди лири — това е горе-долу по времето, когато брат Роджър е възмъжавал. Ние знаем, че брат Роджър произхожда от бедно семейство от Илчестър, току отвъд границата с Дорсет — Корбет поспря. — Илчестър — промълви той — е само на един ден път от тук. Не е ли странно това? Да, да — продължи да говори на себе си той, загледан в танцуващия пламък на свещта, — наистина е много странно, че кралят ни изпрати точно тук, недалеч от родното място на брат Роджър.
— Сър Хю? — Ранулф прокара ръка пред лицето на господаря си. — Сър Хю, какво си мърмориш?
— Не си мърморя, просто размишлявам защо крал Едуард толкова се е вкопчил в брат Роджър и защо иска да преведем Secretus Secretorum. Бейкън е францисканец, дал обет за бедност, а заявява, че е похарчил сума, равна на почти една петнайсета от целия доход на короната в търсене на знания. Брат Роджър, от ниско потекло, учен и францисканец! Откъде се е сдобил с тези пари? Как, за Бога, е могъл да похарчи две хиляди лири?