Конярят излезе и Корбет се качи на леглото. Постоя за малко в тъмнината, като си тананикаше мелодията от песента Bacche bene venies [23]. Опита се да си спомни всички думи, за да успокои ума си и неусетно заспа.
Когато се събуди, огънят беше изгорял и светилника догаряше. Корбет с неохота напусна топлото легло, но най-накрая се пребори с мразовития студ, уви наметалото около себе си и слезе до двора, за да помоли някого за гореща вода за бръснене и миене. Един прислужник дойде да запали огъня и донесе жар за мангала. Корбет се облече в кралските цветове — синьо, червено и златно — и внимателно си сложи пръстените на Съвета. Чудеше се какво ли ще му донесе денят. Не се изненада, когато откри дьо Краон и Сансон да го чакат в дневната, бодри и бдителни, макар че Ранулф и Болингбрук, които се присъединиха по-късно, изглеждаха доста измъчени и с натежали очи. Седнаха около малка масичка и хапнаха овесена каша с мед и подправки.
Дьо Краон бе учтив, но сдържан. От време на време се обръщаше и шепнеше нещо на сериозния страж, който го съпровождаше. Корбет пък наблюдаваше Сансон. Френският учен изглеждаше по-спокоен, привидно необезпокоен от смъртта на другарите си. Въпреки че се стараеха да го прикрият, за Корбет бе ясно, че Сансон е човек на дьо Краон, предан до краен предел. «Чудя се — помисли си той, като се усмихваше на Сансон — дали пък ти не си шпионинът, дал сведенията на Ъфорд и сетне предизвикал смъртта му. Е, ще я видим тая работа.»
Събраха се около голямата полирана орехова маса. Корбет изпрати Ранулф да донесе някои от ръкописите, а Болингбрук нареди подносите за писане, на които имаше мастилници, пера, пемза и малки свитъци пергамент.
— Мисля, че открих решението — заяви Корбет.
От другата страна на масата дьо Краон вдигна изненадано вежди, после се обърна към сър Едмънд да попита дали може да смъкнат надолу висящото от тавана колело с налепени по него свещи, за да стане по-светло. Корбет описа предположенията си, че брат Роджър трябва да е използвал така наречения «кучешки» или «свински» латински, за да прикрие тайните си, а когато свърши, дьо Краон продължи да седи, притиснал пръсти към устата си, загледан неподвижно напред.
— Е, Пиер — обърна се той към Сансон, — какво ще отговориш на това?
— Сър Хю е прав — Сансон прочисти гърлото си и тънкият му гласец отекна в тишината. — Аз също — той тънко се подсмихна и тлъстото му мазно лице се разкриви в усмивка — достигнах до подобно заключение.
Той вдигна ръце, щракна с пръсти и войниците на дьо Краон му донесоха копието на Secretus Secretorum, докато Болингбрук поставяше английската версия пред Корбет. В началото спазваха официалностите, но после се разрази разгорещен спор относно вида на тайнописа, използван от брат Роджър. Корбет разгледа ръкописа и започна да записва определени фрази, които францисканецът можеше да е използвал, за да прикрие истинското значение. Сансон се противопостави с други обяснения. Корбет нарочно започна да работи по-бързо, като драскаше бележки и ги предаваше през масата, после нетърпеливо чакаше отговора на Сансон. Часовете летяха. Отвън се развидели, влезе един прислужник да обяви, че небето е чисто и че вероятно няма да вали повече и да попита дали гостите на сър Едмънд желаят да се подкрепят с нещо. И двете групи отказаха. Корбет продължи да следи съсредоточено французина. Не се интересуваше толкова от тайнописа на брат Роджър, отколкото от почерка на Сансон, и с течението на деня ставаше все по-нетърпелив, но Корбет беше сигурен, че разпознава ръката, написала тайнствените бележки до Ъфорд, копия от които Болингбрук беше върнал в Англия. В ранния следобед Сансон заяви, че е изтощен, облегна се на стола и сключи ръце.
— Няма какво повече да направим, наистина.
— Убеден съм, че е така — съгласи се Корбет.
— Да хапнем и пийнем тогава? — предложи дьо Краон. — Да не споменаваме и естествените нужди.
Думите му предизвикаха бурен смях и той блъсна стола си назад:
— Сър Хю, какво ще кажеш да се срещнем след два часа? Ще се присъединиш ли към нас в залата?
— След малко, след малко — отвърна Корбет. — Аз също съм изтощен. Трябва да събера мислите си.
Дневната се опразни. Корбет остана седнал, а Ранулф, забелязал тайния знак на господаря си, се върна, като че ли бе забравил нещо.
— Не тук — прошепна Корбет. — Не тук — той изведе Ранулф навън през кухните до двора, после прекосиха вътрешния двор и се запътиха към пустото пространство до развъдника.