— Но как? — поиска да узнае Ранулф. — Кого би могъл да използва дьо Краон? Дали е наел разбойниците?
— Съмнявам се.
— Подкупил е гарнизона?
— Невъзможно — отсече сър Едмънд.
— Фламандските пирати — намеси се Корбет. — Сър Едмънд, нашите съгледвачи потвърдиха, че фламандските пирати са били забелязани в Тесните морета да се навъртат близо до южния ни бряг.
— Вярно е, вярно е, плячкосват и на сушата, па макар и само селца.
— Този път е различно — заяви Корбет. — Времето е на тяхна страна. Корф се намира на остров Пърбек, на юг е морето, на изток е устието на реката. Тези фламандци са опитни моряци, имат си схеми, карти и събрани сведения. Могат да акостират в някой самотен тесен проток или заливче, да се съберат и да тръгнат по сушата.
— Нали ще ги видят!
— Няма, сър Едмънд. Сега е средата на зимата. Кога за последен път напускахте замъка? Ще влязат в гората и Бог да е на помощ на всеки, когото срещнат. Бих заложил кесия с жълтици, че сега гората е осеяна с трупове: въглищари, странстващи търговци, калайджии.
— Разбойниците! — възкликна Ранулф. — Зле въоръжени, изтощени, те не биха имали никакъв шанс срещу такива свирепи бойци.
— Възможно е — съгласи се Корбет. — Ето защо нашите разбойници не дойдоха на уговорената среща. Дано господ се смили над бедните им души, защото сигурно са мъртви. Всъщност, Ранулф, ние излязохме големи късметлии, защото съм убеден, че едва не се сблъскахме с фламандците.
— Къде? — Ранулф не можеше да повярва на ушите си. Той често споделяше с Чансън, че старият господар Кисела физиономия го изненадва, но сега бе направо смаян.
— Става дума за двеста-триста души — притвори очи Корбет, — които са се приближили възможно най-много до замъка — той отвори отново очи. — Мисля, че отец Матю изобщо не е болен. В деня, когато го посетихме, църквата беше заключена и залостена. Ако бяхме насилили вратите, щяхме да видим гледка, която щеше да ни ужаси, а после въздухът щеше да се изпълни със стрели.
— Казваш, че са били вътре — в къщата и църквата?
— Да, Ранулф, че и по-близо, вероятно в самата странноприемница. Ще използват каруцата на мастър Реджиналд, както вероятно са замисляли да използват тази на мистрес Фейнър. Когато дьо Краон посети странноприемницата, съм убеден, че е оставил същото съобщение, като онова, което вие, сър Едмънд, открихте у мъртвата жена. — Корбет поклати глава — Може да стане толкова лесно, просто парче пергамент, захвърлено на пода.
— Но свещеникът щеше да ни каже — възрази Ранулф, — както и мастър Реджиналд.
— Заплашили са и двамата — обясни Корбет. — Сигурен съм, че в странноприемницата, над стълбите или в избите се спотайват мъже с опънати арбалети или допрели остриета до гърлата на слугите на мастър Реджиналд, също и в църквата. Всъщност свещеникът се опита да ни предупреди. Спомняш ли си, Ранулф, отец Матю твърдеше, че не бил ял, ала ние подушихме миризмата на готвено, пък и водата в бъчвата беше намаляла. Да не забравяме също и скъпата медна купа в градината. Никой беден свещеник не би захвърлил нещо толкова ценно.
— Каква купа? — попита сър Едмънд — Какво е това, сър Хю? От къде знаете, че дьо Краон стои зад всичко това? Защо?
— Не знам защо, сър Едмънд, поне засега, но фламандците са наемници — могат да бъдат наети от френския крал или от брат му, или пък от член на Кралския съвет. Всичко е направено тайно. Дали са известна сума на някоя банкерска къща и са обещали да има още, когато сделката се изпълни. Спомняш ли си онзи огън, сър Едмънд? Не мислиш ли, че е странно, че вашите стражи са зърнали огън в началото на гората? А след съвсем малко подобен огън лумна и в замъка. Дьо Краон е получавал и изпращал съобщения. Като в игра на шах — всички фигури заемат позиции.
— Не вярвам на това — прошепна сър Едмънд и поклати глава. — Сър Хю, дьо Краон е официален кралски пратеник.
— Именно, сър Едмънд. Той ще си измие ръцете и ще твърди, че нищичко не знае. Ако греша, ще се извиня и на теб, и на краля и наистина ми се ще да ми се даде възможност да се извиня, ала никак не ми се иска да ми прережат гърлото или да ми забият стрела в гърдите.
Сър Едмънд седеше загледан в пода:
— Ако искаха да те убият, сър Хю, защо не го сториха в гората или в странноприемницата?
— Това щеше да ви накара да бъдете нащрек. Все пак това, което каза, не е за пренебрегване, сър Едмънд. Очевидно е, че търсят още нещо. Знам, че ти си управител на замъка, но аз съм Пазител на…
— Аз пък имам жена и дъщеря — сопна се сър Едмънд. — Разрешението е много просто, сър Хю. Ще удвоя стражата. Скришом ще дам нареждания.