— Не се залавяй да теглиш чертата — вика му старецът. — Винаги е или много рано, или много късно и полза няма. По-добре да ти подложа сетрето си под главата, за да не ти е толкова кораво.
Свали си сетрето и направи както беше казал. Тъй се бяхме слисали всичките, че и през ум не ни мина да го уловим. А и за какво да по ловим, като си помислиш. Той тръгна към широко отворените порти. Попрегьрбен — същински просяк, но просяк, който нищо не иска.
На прага имаше вързани две кучета и той на минаване погали големия Черньо по главата. Много е зъл Черньо, но този път зъб не обели. Всички бяхме вече разбрали, че Марко е умрял и обърнахме глави към вратата, да видим как старецът си заминава. Нали знаеш, отвън пътят кара право напред между два баира — нагоре, после надолу, после пак нагоре. Далече беше отминал. Виждаше се как някой върви в прахоляка и малко влачи крак, потурите му се издуват отстрани, ризата плющи на вятъра. Бърже крачеше за старец. А над главата му, в съвсем празното небе — ято диви гъски.