Дашиъл Хамет
Смъртта на Мейн
Капитанът ми каза, че по случая работели Хакън и Бег. Хванах ги да излизат от заседателната зала в полицейското. Бег беше огромен, обсипан с лунички, дружелюбен като двумесечен сенбернар, но не толкова интелигентен. Мършавият сержант детектив Хакън бе по-малко закачлив и пазеше мозъчната сила на техния екип зад набразденото си угрижено лице.
— Бързате ли? — спрях ги.
— Винаги бързаме, когато си тръгваме — отвърна Бег и луничките се изкатериха нагоре по лицето му, за да направят място за усмивката.
— Какво искаш? — попита Хакън.
— Искам подробности по случая Мейн — ако има.
— Ще работиш по него?
— Да — отвърнах, — за неговия шеф Гънджън.
— Значи и ти можеш да ни кажеш нещо. За какво са му трябвали двайсетте бона в брой?
— Ще ви кажа утре сутринта — обещах. — Още не съм му видял очите на Гънджън. Имаме среща довечера.
Докато разговаряхме, влязохме в заседателната зала, подредена като класна стая с бюра и пейки. Неколцина детективи се бяха пръснали между тях и пишеха доклади. Тримата седнахме около бюрото на Хакън и мършавият сержант заговори:
— Мейн се прибрал от Лос Анджелес в неделя вечерта в осем с двайсет бона в джоба. Ходил дотам да продаде нещо по поръчка на Гънджън. Ти ще разбереш защо е носел толкова много пари в брой. На жена си казал, че пътувал от Лос Анджелес с някакъв приятел, не споменал име. Към десет и половина тя си легнала, а той останал да чете. Парите били у него — двеста стодоларови банкноти в кафяв портфейл.
Дотук добре. Той чете в дневната. Тя спи в спалнята. В апартамента са само двамата. Тя се събужда от някакъв шум. Скача от леглото и хуква към дневната. Там вижда Мейн да се бори с двама мъже. Единият е висок и як. Другият — дребен и хилав като момиче. И двамата били с черни кърпи на мутрите и ниско нахлупени каскети.
Когато тя се появява, дребосъкът пуска Мейн и щръква до нея. Завира в лицето й пистолет и й нарежда да мълчи. Мейн продължава да се бори с другия. В ръката си държи пистолет, ала здравенякът е стиснал китката му и се опитва да я извие. Много скоро успява, Мейн изпуска оръжието. Онзи изважда своето, насочва го към Мейн и се навежда да вдигне желязото от пода.
Докато мъжът е наведен, Мейн се хвърля отгоре му. Успява да избие патлака му, но онзи вече е взел неговия. Въргалят се на пода няколко секунди. Госпожа Мейн не може да види какво става. Изведнъж — бум! Мейн пада с куршум в сърцето, в жилетката му тлее дупка от пламъка на изстрела, пистолетът му дими в ръката на маскирания мъж. Госпожа Мейн припада.
Когато се свестява, в жилището няма никой освен нея и мъртвия й съпруг. Портфейлът и пистолетът му са изчезнали, Тя е била в безсъзнание около половин час. Знаем го, защото съседи са чули изстрела и можаха да ни кажат часа, макар да не знаели откъде идва гърмежът.
Апартаментът на Мейн е на шестия етаж. Сградата е осеметажна. До нея, на ъгъла с Осемнайсето Авеню има двуетажна постройка — отдолу е бакалница, горе е жилището на бакалина. Зад тези сгради минава тясна улица, по-скоро алея. Така.
Патрулният полицай Кини минавал по това време по Осемнайсето Авеню. Чул изстрела. Доловил го ясно, защото апартаментът на Мейн е от страната на бакалницата, но по-високо. Кини обаче не могъл да определи веднага мястото. Изгубил време да проверява нагоре-надолу по улицата. Докато стигне до задната алея, птичките били отлетели. Кини все пак намерил следи от тях — на алеята изпуснали пистолета на Мейн, с който го застреляли. Но Кини не успял да ги види, нито видял някой Друг подозрителен.
Сега, от стълбищен прозорец на третия етаж в жилищната сграда човек лесно може да се прехвърли на покрива на бакалницата. Би могъл да го направи всеки, стига да не е сакат — и да влезе, и да излезе, защото прозорецът никога не се заключва. От покрива на бакалницата е детска играчка да се смъкнеш на задната улица. На стената има желязна водосточна тръба, дълбок прозорец и врата с тежки издадени панти — чудесна стълба за всякакви случаи. С Бег се качихме по нея, без дори да се задъхаме. Онези двамата може да са влезли по същия път. Че по него са избягали, вече знаем. На покрива на бакалницата намерихме портфейла на Мейн — празен, естествено — и носна кърпичка. Портфейлът е с метални ъгли. Кърпичката се е закачила за един от тях, когато бандитите са го изхвърляли.
— На Мейн ли е кърпичката?
— Дамска е, с избродирано „И“ в ъгъла.
— На госпожа Мейн?
— Тя се казва Агнес — рече Хакън. — Показахме й портфейла, пистолета и кърпичката. Позна първите два предмета и каза, че са на мъжа й, не беше виждала само кърпичката. Но пък определи парфюма по нея — „Désir du Coeur“. Тогава предположи, че по-дребният нападател може да е бил жена. Още преди това беше споменала, че вторият приличал на момиче.