— Ваша работа. — Изправих се. — Не искам да имам нищо общо с това.
— О, нека не се караме! — Той скочи и хвана ръката ми в своите. — Щом не искате, не искате. Но остава криминалната страна на случая, по която работехте досега. Няма да се откажете от нея, нали? Да разчитам ли, че ще изпълните задачата си?
— Да предположим… само да предположим, че жена ви се окаже замесена в смъртта на Мейн. Тогава?
— Тогава… — Той сви рамене и обърна нагоре разперените си длани — това би било работа на правосъдието.
— Така може. Ще продължа…, ако приемете, че нямате право на други сведения освен за вашата „криминална страна на случая“.
— Прекрасно! И ако стане така, че не можете да отделите моята благоверна от убийството…
Аз кимнах. Той пак сграбчи ръката ми и я потупа. Измъкнах я и се върнах в агенцията.
На бюрото ми имаше бележка да се обадя на сержант Хакън. Обадих се.
— Бънки Дал няма пръст в убийството на Мейн — осведоми ме детективът с угриженото лице. — Той и някой си Кашлящия Бен Уийл пиянствали онази нощ в едно ханче край Вайехо. Седнали там към десет и не станали, докато не ги изхвърлили към два сутринта, защото направили скандал. Това успяхме да научим. Човекът, който ми го каза, е сигурен, но чакам потвърждение от още двама.
Благодарих на Хакън, телефонирах в дома на Гънджън и поисках да чуя госпожата. Попитах я дали можем да поговорим, ако отида у тях.
— О, да — отвърна тя.
Това май беше любимият й израз, но изречен от нея, не изразяваше нищо.
Пъхнах в джоба си снимките на Дал и Уийл и взех едно такси до Уестууд Парк. Докато пътувах, опушвах мозъка си с „Фатима“ и скалъпих куп прекрасни лъжи, които да поднеса на скъпата съпруга на моя клиент, белким чрез тях разбера онова, което исках.
На около сто и петдесет метра от къщата видях паркираната кола на Дик Фоули.
Вратата ми отвори слаба бледа прислужница. Заведе ме в дневна на втория етаж, където госпожа Гънджън остави настрана екземпляр от „И слънцето изгрява“ и с цигарата си посочи близкия стол. Този следобед съвсем приличаше на скъпа кукла, с ярка оранжева рокля и седнала с единия крак подвит под нея в тапицирано с брокат кресло.
Гледах я, докато палех цигара, спомних си първия разговор с нея и нейния съпруг, после втория насаме с него и реших да се откажа от версията, която бях съчинил с толкова усилия по пътя.
— Имате камериерка… Роуз Рубъри — започнах. — Не бих искал да чуе какво говорим.
— Разбира се — каза тя, без ни най-малко да се учуди. — Извинете ме за малко. — Стана и излезе.
Върна се бързо, седна обратно в креслото и този път подви и двата си крака.
— Няма да я има поне половин час.
— Ще бъде предостатъчно. Тази Роуз е близка с един бивш затворник на име Уийл.
Лицето на куклата се свъси, устните, боядисани във виолетово, се свиха. Изчаках да чуя дали ще каже нещо. Тя не го каза. Извадих снимките на Уийл и Дал и й ги подадох.
— Този с изпитото лице е човекът на вашата Роуз. Другият е негов приятел, също бандит.
Тя пое снимките с твърда ръка и ги разгледа внимателно. Устата й сякаш се смали й изтъня, очите й потъмняха. После лицето й бавно се разведри, тя промърмори „О, да“ и ми ги върна.
— Когато казах на мъжа ви за това, той ми отговори „Тя е камериерка на жена ми“ и се разсмя.
Инид Гънджън мълчеше.
— Питам се, какво ли искаше да каже с това?
— Откъде да знам? — въздъхна тя.
— Знаете, че ваша носна кърпичка бе намерена заедно с портфейла на Мейн — подхвърлих уж между другото, докато изтръсквах много съсредоточено цигарата си в кварцов пепелник, изработен във формата на ковчег без капак.
— О, да — рече тя уморено. — Казаха ми.
— Как мислите е станало това?
— Не мога да си обясня.
— Аз мога, но искам да съм сигурен. Госпожо Гънджън, ще спестим много време, ако си говорим откровено.
— Защо не? — каза тя равнодушно. — Имате доверието на мъжа ми, имате разрешението му да ме разпитвате. Ако това ме обижда… е, аз съм само негова жена. Едва ли някой от вас двамата ще може да измисли нещо по-унизително от онова, на което вече съм била подложена.
Изсумтях на този театрален монолог и продължих.
— Госпожо Гънджън, интересува ме само кой обра и уби Мейн. Всичко във връзка с това може да ми бъде полезно, но само ако е във връзка с него. Разбирате ли какво искам да кажа?
— Естествено — отвърна тя. — Разбирам, че работите за мъжа ми.
Тъпчехме на едно място. Реших да опитам по друг начин.
— Според вас с какво впечатление останах онази вечер, когато бях тук?