Агата Кристи
Смъртта на мистър Морли
Еркюл Поаро #22
Раз, два, разкопчана тока
I.
Далеч не можеше да се каже, че на закуска мистър Морли беше в много приветливо настроение.
Той не одобри бекона, запита се защо е необходимо кафето да прилича на течна кал и отбеляза, че от ден на ден зърнената каша става все по-лоша.
Мистър Морли бе дребен човек с решителна челюст и свадлива брадичка. Сестра му, която се грижеше за домакинството, бе огромна жена — истински женски гренадир. Тя погледна брат си замислено и го попита дали водата в банята отново не е била студена.
Доста неохотно той отвърна, че не е.
После хвърли един поглед на вестника и отбеляза, че правителството очевидно преминава от състояние на некомпетентност в състояние на несъмнено малоумие!
Мис Морли каза с дълбок басов глас, че това е позор!
Като обикновена жена, тя намираше всяко правителство, което е на власт, за доста добро. Накара брат си да й обясни защо сегашната политика на правителството е неубедителна, идиотска, малоумна и определено самоубийствена!
След като мистър Морли изложи подробно становището си по тези въпроси, той си наля още една чашка от презряното кафе и се освободи от истинския повод за недоволството си.
— Всички момичета — каза той — са еднакви! Несериозни, гледат само себе си… Не дай боже да разчиташ на тях за нещо.
Мис Морли произнесе въпросително:
— Гладис?
— Току-що научих. Леля й получила удар и трябвало да отиде в Самърсет.
Мис Морли каза:
— Много неприятно, наистина, но все пак надали момичето е виновно.
Мистър Морли навъсено поклати глава.
— Откъде мога да бъда сигурен, че леля й е получила удар? Откъде мога да бъда сигурен, че цялата работа не е нагласена от нея и онзи неприятен младеж, с когото дружи? Това е най-противният младеж, когото някога съм виждал! Сигурно са намислили да излязат някъде днес.
— О, не, скъпи, не мисля, че Гладис би направила подобно нещо. Винаги си казвал, че е много съвестна.
— Да, да.
— Че е интелигентно момиче, истински отдадено на работата си.
— Да, да, Джорджина, но това беше преди да се появи този противен младеж. В последно време тя е съвсем различна, съвсем различна — разсеяна, разтревожена, нервна.
Гренадирката изпусна дълбока въздишка и каза:
— Знаеш, че момичетата се влюбват, Хенри. Нищо не може да се направи.
Мистър Морли троснато отвърна:
— Но това не трябва да се отразява на нейната работа като моя секретарка. Особено днес, когато съм толкова натоварен! Очаквам няколко много важни пациенти! Това е най-неприятното!
— Сигурно е много неприятно, Хенри. А между другото, как се представя новото момче?
Хенри Морли мрачно каза:
— По-зле от всички преди него! Не може да запомни правилно нито едно име и има най-недодяланите обноски на света. Ако не се поправи, ще го уволня и ще опитам отново. Не знам на какво ги учат в училище в днешно време. Оттам сякаш излизат само кретени, които не могат да схванат нищо от това, което им казваш, камо ли да го запомнят.
Той погледна часовника си.
— Трябва да тръгвам. Сутринта ми е запълнена, а ще се наложи да вместя накъде и тази мис Сейнсбъри Сийл, защото имала болки. Предложих й да отиде при Райли, но тя не искаше и да чуе за това.
— Напълно естествено — предано допълни Джорджина.
— Райли е много кадърен, наистина е много кадърен. Все отлични дипломи. Запознат е с всички новости в работата.
— Ръката му трепери — рече мис Морли — Според мен той пие.
Доброто настроение на брат й се възвърна и той се засмя. После каза:
— Ще се кача за сандвича в един и половина, както обикновено.
II.
В хотел Савой мистър Амбериотис почистваше зъбите си с клечка и се усмихваше.