Под претекст, че трябва да прегледат книжата на мистър Морли, Джап я отведе в малкия офис до камината, далеч от мис Морли.
Тя няколко пъти повтори:
— Просто не мога да повярвам! Струва ми се абсолютно невероятно мистър Морли да направи подобно нещо!
Тя потвърди, че той изобщо не е бил угрижен или притеснен.
Тогава Джап започна:
— Днес сте отсъствали, мис Невил…
Тя го прекъсна.
— Да, и това беше всъщност някаква отвратителна шега! Мисля, че е ужасно хората да правят такива неща. Господи!
— Какво имате предвид, мис Невил?
— Ами на леля й нямаше абсолютно нищо. Тя беше по-добре от всякога. Остана изумена, когато се появих така внезапно. Естествено, аз се зарадвах, че… но иначе направо побеснях. Да ми изпращат такава телеграма, да ме тревожат и всичко останало…
— Пазите ли телеграмата, мис Невил?
— Мисля, че я изхвърлих на гарата. Вътре пишеше само: „Леля ви получи удар снощи. Моля, елате веднага.“
— Напълно ли сте сигурна, че… хм… — Джап деликатно се покашля, — автор на телеграмата не е вашият приятел, мистър Картър?
— Франк? Но защо? О! Разбирам, имате предвид… нагласена работа между нас двамата? Не, моля ви, господин инспектор, никой от нас не би сторил такова нещо.
Нейното възмущение бе напълно искрено и Джап трябваше да положи доста усилия, докато я успокои. Но един въпрос, свързан с пациентите от тази сутрин, я върна към присъщата й компетентност.
— Всички са записани тук в дневника. Предполагам, че вече сте погледнали в него. Повечето ги познавам. В десет часа — мисис Соумс, тя беше за нова коронка. В десет и половина — лейди Грант, възрастна жена, живее в Лаундъс Скуеър. В единадесет — мосю Еркюл Поаро, той идва редовно. О, разбира се, това е той! Моля да ме извините, мосю Поаро, но аз наистина съм толкова разстроена! В единадесет и тридесет — мистър Алистър Блънт, това е онзи банкер — кратко посещение, защото мистър Морли бе подготвил пломбата предишния път. Следва мис Сейнсбъри Сийл — тя се обади извънредно, имала болки и мистър Морли я вмести в графика. Тя приказва страшно много, просто не млъква, и е ужасно придирчива. След това в дванадесет часа е мистър Амбериотис — той е нов пациент, обади се от хотел Савой. Мистър Морли приема доста чужденци и американци. После, в дванадесет и половина — мис Кърби. Тя е от Уърдинг.
Поаро попита:
— Когато пристигнах, тук чакаше един висок джентълмен, военен. Кой би могъл да е той?
— Предполагам някой от пациентите на мистър Райли. Да ви донеса ли и неговия списък?
— Ще ви бъдем благодарни, мис Невил.
Тя излезе само за няколко минути. Върна се с книга, подобна на дневника на мистър Морли и прочете:
— Десет часа — Бети Хийт (това е едно момиченце на девет години). Единадесет — Абъркромби.
— Абъркромби! — промълви Поаро. — C’était ça!2 — Единадесет и половина — мистър Хауърд Рейкс. Дванадесет часа — мистър Барсе. Това са всички пациенти за тази сутрин. Разбира се, мистър Райли не е толкова натоварен колкото мистър Морли.
— Можете ли да ни разкажете нещо за тези пациенти на мистър Райли?
— Полковник Абъркромби е стар пациент и всичките деца на мисис Хийт посещават мистър Райли. Нищо не мога да ви кажа за мистър Рейкс или мистър Барнс, макар да ми се струва, че съм чувала имената им. Нали разбирате, понеже аз приемам всички телефонни обаждания…
Джап каза:
— Можем да попитаме лично мистър Райли. Бих искал да се видя с него колкото е възможно по-скоро.
Мис Невил излезе. Джап се обърна към Поаро.
— Всички те са стари пациенти на мистър Морли, освен Амбериотис. Смятам скоро да проведа един интересен разговор с мистър Амбериотис. Както се оказва, той е последният човек, който е видял Морли жив, и ние трябва да се уверим, че когато го е видял за последен път, Морли е бил жив.
Поаро бавно каза, клатейки глава:
— Предстои ви откриването на мотив.
— Зная. Това ще бъде наистина трудно. Но може би в Скотланд Ярд ще открием нещо за Амбериотис. — После рязко добави: — Твърде замислен сте, Поаро!
— Чудно ми е.
— Кое?
Поаро каза с тънка усмивка:
— Защо старши инспектор Джап?
— А?
— Попитах: защо старши инспектор Джап? Често ли изпращат служители от вашия ранг да разследват случаи на самоубийство?