— В интерес на истината, случих се наблизо по това време — бях в Лавенхамс, на улица Уигмор. Доста съвършен механизъм за измами си били изработили там. От службата ме откриха по телефона и ми казаха да намина насам.
— Но защо се обадиха на вас?
— Ами това… това е много просто. Заради Алистър Блънт. Щом като началникът разбрал, че той е бил тук тази сутрин, веднага се обадил в Скотланд Ярд. Мистър Блънт е един от хората в тази страна, за които трябва да се грижим.
— Искате да кажете, че има хора, които биха искали да го… отстранят?
— Сто на сто. Първо — червените, също и нашите приятели — неофашистите. Блънт и неговата групировка здраво стоят зад сегашното правителство. Той е солидната, консервативна финансова опора на страната. Ето защо при най-малкото съмнение за някакъв номер тук, тази сутрин, насочен срещу него, от горе поискаха щателно разследване.
Поаро кимна.
— За това, повече или по-малко, се досетих. И точно такова чувство имам — той изразително разпери ръце, — че може би е станала някаква… грешка. Истинската жертва е бил… е трябвало да бъде Алистър Блънт. Или може би това е само начало… начало на някаква операция? Усещам… — той подуши въздуха, — усещам мириса на големи пари в тази работа!
Джап каза:
— Май се впускате в догадки.
— Допускам, че клетият Морли е само пионка в голямата игра. Може би е знаел нещо, може би е казал нещо на Блънт, или са се опасявали, че може да му каже нещо.
Той спря, защото в стаята влезе Гладис Невил.
— Мистър Райли е зает с изваждане на зъб — рече тя. — Ще бъде свободен след около десет минути, ако нямате нищо против.
Джап каза, че няма и че може междувременно да проведе още един разговор с младия Алфред.
V.
Алфред се разкъсваше между нервност, удоволствие и патологичния страх, че може да бъде обвинен за всичко, което се е случило! Той бе само от две седмици при мистър Морли, но през тези две седмици, последователно и методично, бе правил всичко погрешно. Постоянните обвинения бяха подкопали вярата му в самия себе си.
— Той като че ли беше малко по-раздразнителен от друг път — отговори на зададения му въпрос Алфред. — Не се сещам за нищо друго. Никога не бих си помислил, че ще се самоубива.
Поаро се намеси:
— Трябва да ни разкажеш — каза той — всичко, което си спомняш от тази сутрин. Ти си много важен свидетел и твоите наблюдения могат да ни окажат неоценима услуга.
Лицето на Алфред се наля с обилна червенина и гърдите му се издуха. Той вече бе дал на Джап кратък отчет за случилото се сутринта. Сега възнамеряваше да разшири разказа си. В него се промъкваше уютното усещане за значимост.
— Мога да ви разкажа всичко — рече той. — Вие само ме питайте.
— Да започнем с това дали тази сутрин се е случило нещо необичайно?
Алфред помисли една минута, а после отвърна, доста скръбно:
— Не мога да си спомня. Всичко си беше нормално.
— Нямаше ли някакви непознати в къщата?
— Не, сър.
— Дори измежду пациентите?
— Не разбрах, че питате и за тях. Не е идвал никой, дето не е имал час, ако това имате предвид — всички са записани в дневника.
Джап кимна. Поаро попита:
— Възможно ли е някой да е влязъл отвън?
— Не може. Нали трябва да има ключ.
— Но да излезеш от къщата е съвсем лесно?
— А, да, само натискаш дръжката, излизаш и дръпваш вратата зад себе си. Мнозина го правят, както вече ви казах. Често слизат по стълбите, нали разбирате, докато аз качвам следващия с асансьора.
— Ясно. А сега ни разкажи просто кой дойде първи тази сутрин и тъй нататък. Описвай ги, ако не можеш да си спомниш имената им.
Алфред се замисли за минута. После каза:
— Една дама с малко момиченце за мистър Райли и една мисис Соуп или някакво си такова име за мистър Морли.
Поаро рече:
— Съвсем правилно. Продължавай.
— После една друга възрастна дама, доста натруфена — дойде с „Даймлер“. След като тя си замина, пристигна един военен, и точно след него дойдохте вие — той кимна към Поаро.
— Така.
— После дойде американецът…
Джап рязко каза:
— Американец ли?
— Да, сър. Един младичък. Беше истински американец — личеше му по гласа. Той доста подрани. Трябваше да дойде след единадесет и половина, а отгоре на всичко той пак не го спази.