Джап остро рече:
— Това пък какво означава?
— Нямаше го. Слязох за него, когато мистър Райли позвъни в единадесет и половина — беше малко по-късно, в интерес на истината — а него го нямаше. Сигурно се е паникьосал и е избягал. — Той компетентно допълни: — Случва се понякога.
Поаро каза:
— Значи той трябва да е излязъл малко след мен?
— Точно така, сър. Вие излязохте, след като бях качил един тежкар, който дойде с „Ролс“. Страхотна кола — мистър Блънт. После слязох да ви изпратя и въведох една дама. Мис Сам Бери Си или нещо подобно. И после аз… хм, ако трябва да призная, само отскочих до кухнята, за да си взема закуската, и докато бях там, звънецът звънна — звънецът на мистър Райли — и аз отидох и, както ви казах, американският господин се беше изнизал. Качих се и докладвах на мистър Райли и той малко го наруга, както прави обикновено.
Поаро каза:
— Продължавай.
— Чакайте да видя какво стана после. А, да, после позвъня звънецът на мистър Морли за тази мис Си, а тежкарят си излезе, докато качвах мис Еди-коя Си в асансьора. После пак слязох долу и дойдоха двама джентълмени — един нисък човек със смешен, писклив глас, не мога да си спомня името му. Той беше за мистър Райли. И един дебел чужденец за мистър Морли. Мис Си не се бави дълго — не повече от петнадесет минути. Изпроводих я, а после качих господина чужденец. Вече бях завел другия господин при мистър Райли веднага щом пристигна.
— И не си видял мистър Амбериотис, чужденеца, да излиза?
— Не сър, не го видях. Сигурно си е тръгнал сам. Не видях никой от тези двамата господа.
— Къде беше от дванадесет нататък?
— Винаги седя в асансьора, докато чакам да се звънне на вратата или на един от двата звънеца.
Поаро каза:
— И вероятно си чел?
Алфред отново се изчерви.
— В това няма нищо лошо, сър. Не е като да правя нещо друго.
— Съвсем вярно. Какво четеше?
— „Смърт в дванадесет без четвърт“, сър. Американски детективски роман. Страхотен е, сър, наистина! Там постоянно се гърмят.
Поаро едва забележимо се усмихна. Сетне каза:
— От мястото, където седиш, можеш ли да чуеш входната врата?
— Имате предвид ако някой излиза ли? Струва ми се, че не, сър. Искам да кажа, не би трябвало да забележа! Разбирате ли, асансьорът е чак в дъното на коридора и малко зад ъгъла. Входният звънец и звънците от кабинетите са точно отзад. Тях не можеш да пропуснеш.
Поаро кимна, а Джап попита:
— Какво стана после?
Алфред сви вежди във върховно усилие на паметта.
— Само последната дама, мис Шърти. Очаквах да звънне звънецът на мистър Морли, но той не звънваше и към един часа дамата, която чакаше, стана много нервна.
— Не ти ли дойде наум да се качиш и да провериш дали мистър Морли не е готов?
Алфред решително поклати глава.
— Съвсем не, сър. Не бих и помислил за такова нещо. Защото смятах, че последният господин е все още горе. Трябваше да изчакам звънеца. Разбира се, ако знаех, че мистър Морли се е гръмнал…
Алфред поклати глава с мрачна наслада.
Поаро запита:
— Кога обикновено звънеше звънецът — преди да слезе пациентът или след това?
— Зависи. Обикновено пациентът слиза по стълбите, а после звънва звънецът. Ако извикат асансьора, вероятно звънецът ще иззвъни, докато слизаме надолу. Но все пак не е строго определено. Понякога минаваха няколко минути, преди мистър Морли да позвъни за следващия пациент. Ако пък бърза, ще позвъни още щом предишният излезе от стаята му.
— Разбирам… — Поаро замълча за миг, а после продължи: — Изненадва ли те самоубийството на мистър Морли, Алфред?
— Направо съм сащисан. Той нямаше никаква причина да се гръмне, поне доколкото аз знам… О! — очите на Алфред станаха големи и кръгли. — Да не би… да не би да са го убили?
Поаро се обади преди Джап да се е намесил:
— Ако допуснем, че е така, това по-малко ли би те изненадало?
— Ами не зная със сигурност, сър. Не виждам кой ще иска да убие мистър Морли. Той беше… той си беше съвсем обикновен човек, сър. Наистина ли са го убили, сър?
Поаро изрече със сериозен глас:
— Трябва да имаме предвид всички варианти. Затова ти казах, че можеш да се окажеш много важен свидетел и трябва да се опиташ да възстановиш всичко, което се е случило сутринта.