Той натърти последните думи и Алфред сви вежди в изумително усилие на паметта.
— Не мога да се сетя за нищо друго, сър. Наистина не мога.
Гласът на Алфред бе изпълнен с печал.
— Добре, Алфред. Значи си сигурен, че никой друг, освен пациентите, не е влизал тази сутрин в къщата?
— Никой външен човек, сър. Онзи приятел на мис Невил се завъртя насам и много се обезпокои, че нея я няма.
Джап рязко попита:
— Кога беше това?
— Беше малко след дванадесет. Когато му казах, че мис Невил отсъства за целия ден, той изглеждаше много разтревожен и каза, че ще изчака, за да се срещне с мистър Морли. Казах му, че мистър Морли ще бъде зает чак до обяд, но той рече, че това няма значение и ще го чака.
Поаро запита:
— И изчака ли го?
В очите на Алфред се появи уплаха.
— Брей… въобще и не помислих за това! Той влезе в чакалнята, но после го нямаше там. Сигурно му е омръзнало да чака и е решил да дойде някой друг път.
VI.
Когато Алфред излезе от стаята, Джап каза остро:
— Мислите ли, че е разумно да се говори за убийство пред това хлапе?
Поаро сви рамене.
— Мисля, че да. Това ще е стимул за него да си спомни нещо подозрително, което може би е видял или чул, и зорко да бди за всичко, което става тук.
— Все пак ние не искахме това да се разчува толкова скоро.
— Няма да се разчуе, mon cher. Алфред чете детективски романи. Той е луд по престъпленията. Каквото и да излезе от устата му, то ще бъде приписано на неговото болезнено криминално въображение.
— Хм, може би сте прав, Поаро. А сега да чуем какво ще ни каже Райли.
Кабинетът и офисът на мистър Райли бяха на първия етаж. Те бяха просторни колкото и горните, но не бяха толкова светли и така богато мебелирани.
Партньорът на мистър Морли беше висок, мургав млад мъж, с кичур коса, небрежно надвиснал над челото му. Имаше приятен тембър и много проницателен поглед.
— Надяваме се, мистър Райли — каза Джап, след като се представи, — че вие можете да хвърлите повече светлина върху това събитие.
— Значи се мамите, защото не мога — отвърна мистър Райли. — Ще ви кажа само това: Хенри Морли беше последният човек, който би посегнал на живота си. Аз бих могъл да направя това, но не и той.
— Защо вие бихте могъл да го направите? — запита Поаро.
— Защото имам море от проблеми — отговори мистър Райли. — Парични проблеми, например! Доходите ми никога не могат да покрият разноските. Но Морли беше внимателен човек. При него няма да откриете нито дългове, нито парични проблеми.
— Може би любовни истории? — предположи Джап.
— Морли и любовна история! В неговия живот нямаше никакви радости! Бедничкият, живееше под чехъла на сестра си.
Джап започна да задава на Райли въпроси за подробностите около пациентите, които го бяха посещавали тази сутрин.
— О, струва ми се, че всички те са почтени хора и извън всякакво подозрение. Малката Бети Хиит е чудесно дете — цялото семейство са ми били пациенти. Полковник Абъркромби също е стар пациент.
— Какво ще кажете за мистър Хауърд Рейкс? — попита Джап.
Райли широко се усмихна.
— Този, който ми избяга ли? Никога досега не е идвал. Не зная нищо за него. Обади се тази сутрин и направо помоли за час.
— Откъде се обади?
— От хотел Холбърн Палас. Мисля, че е американец.
— Така каза и Алфред.
— Няма начин Алфред да не знае — каза мистър Райли. — Той е запален по разни филми.
— А другият ви пациент?
— Барнс ли? Смешен, педантичен човечец. Пенсиониран държавен служител. Живее в Ийлинг Уей.
След кратка пауза Джап каза:
— Какво можете да ни кажете за мис Невил?
Мистър Райли повдигна веждите си.
— Хубавичката руса секретарка? Там няма нищо, приятелю! Отношенията й със стария Морли бяха абсолютно изрядни — сигурен съм.
— Не съм и допускал противното — рече Джап, като едва забележимо се изчерви.
— Моя грешка — каза Райли. — Моля ви да извините мръсното ми подсъзнание. Помислих, че това е опит от ваша страна да докажете валидността на cherchez la femme3 Простете, че се опитвам да кажа нещо на вашия език — обърна се той бащински към Поаро. — Имам прекрасно произношение, нали? Така е, когато те обучават монахини.