— Разбира се, разбира се. — Старши инспектор Джап просто се измъкна.
В таксито той въздъхна и избърса челото си.
— Ако все пак се наложи, трябва да можем да проверим и нея, — отбеляза той, — освен ако всичко това не са били лъжи… което не ми се вярва.
Поаро поклати глава.
— Лъжците, — каза той, — не са нито толкова обстоятелствени, нито толкова непоследователни.
Джап продължи:
— Страхувах се, че ще се опъне за разпита — повечето моми на средна възраст го правят — но това, че е била актриса обяснява желанието й да говори. За нея това е нещо като сценична изява!
Поаро каза:
— Наистина ли ви е нужна за следствието?
— Може би не. Зависи, — той замълча за миг, а после продължи. — Сега съм по-убеден от всякога, Поаро. Това не е самоубийство.
— А мотивът?
— За момента ни убягва. Представи си, че някога Морли е прелъстил дъщерята на Амбериотис?
Поаро замълча. Опита се да си представи образно мистър Морли като прелъстител на гръцки момичета с чувствени очи, но позорно се провали.
Той припомни на Джап, че според мистър Райли, в живота на партньора му не е имало никакви радости.
Джап двусмислено рече:
— О, човек не знае какво може да се случи по време на някое пътуване! — и допълни със задоволство: — След като поговорим с този приятел ще знаем много по-добре до къде сме стигнали.
Те платиха на таксито и влязоха в Савой.
Джап попита за мистър Амбериотис.
Служителят ги изгледа малко странно и каза:
— Мистър Амбериотис? Съжалявам, сър, но се страхувам, че няма да можете да го видите.
— Мога, приятелю — строго каза Джап. После дръпна настрана своя събеседник и му показа служебната си карта.
Служителят каза:
— Вие не ме разбрахте, сър. Мистър Амбериотис почина преди половин час.
Еркюл Поаро имаше усещането, че под носа му, внимателно, но твърдо, се затваря някаква врата.
Пет, шест, вземи сноп от пръчки
I.
Двадесет и четири часа по-късно Джап се обади на Поаро. Тонът му бе горчив:
— Забравете цялата работа!
— Какво искате да кажете, приятелю?
— Морли наистина се е самоубил. Открихме мотива.
— И какъв е той?
— Току-що получих лекарския доклад за смъртта на Амбериотис. Ще ви спестя служебния жаргон, но казано с прости думи, той е починал вследствие на свръхдоза адреналин и новокаин. Тя е подействала на сърцето му, доколкото разбрах, и той се сгромолясал. Бедният нещастник е говорел истината вчера, когато е казал, че не се чувства добре. Е, това е то! Адреналин и прокаин са лекарствата, които зъболекарите инжектират във венците — местна упойка. Морли е допуснал грешка, инжектирал е свръхдоза, а след излизането на Амбериотис е разбрал какво е сторил и, не можейки да понесе последствията, се е застрелял!
— С пистолет, за който никой нищо не знае? — усъмни се Поаро.
— Независимо от това той може да го е притежавал. Роднините не могат да знаят всичко. Понякога дори е изумително какви неща не знаят.
— Да, това е вярно.
Джап каза:
— Ами това е то. Едно напълно логично обяснение за всичко.
Поаро рече:
— И все пак, приятелю, то не ме удовлетворява съвсем. Вярно е, че има случаи на пациенти с отрицателни реакции към тези местни упойки. Адреналиновата идиосинкразия5 е добре позната. А в комбинация с прокаин дори и най-малките дози могат да имат токсичен ефект. Само че лекарят или зъболекарят, който е използвал лекарството, обикновено не прибягва до самоубийство!
— Да, но вие говорите за случаи, в които употребата на упойката е била нормална. При тях към лекуващия лекар не се отправят никакви обвинения, защото смъртта е причинена от идиосинкразията на пациента. Но в нашия случай несъмнено е била употребена свръхдоза. Все още не са разбрали точното количество — сякаш за тези анализи им трябва по цял месец — но то определено е повече от нормалната доза. Което означава, че Морли е допуснал грешка.
5
Идиосинкразия (мед.) — вродена, а понякога и придобита повишена чувствителност към някои вещества. — Б.пр.