— Дори и така да е — каза Поаро, — пак имаме работа с грешка, а не криминално деяние.
— Да, но щеше да е пагубно за професията му. На практика това щеше напълно да го съсипе. Никой няма да отиде при зъболекар, който може да ти забие смъртоносна доза отрова просто защото се е разсеял за миг.
— Признавам, че това е доста странно деяние.
— Случват се такива неща… Случват се с доктори, случват се с фармацевти… Внимателни и надеждни в продължение на години и изведнъж — едно моментно невнимание и белята става с някой нещастник. Морли е бил чувствителен човек. Ако се случи на доктор, винаги ще се намери някой фармацевт или аптекар, с когото да сподели вината или да му я прехвърли напълно. В нашия случай отговорността е падала единствено върху Морли.
Поаро възрази:
— А защо не е оставил някакво съобщение? Да обясни какво е направил? И че не е можел да понесе последствията? Нещо от този род? Поне един ред до сестра си?
— Не. Аз смятам, че той внезапно е осъзнал какво е станало. Просто е загубил самообладание и е свършил със себе си по най-бързия начин.
Поаро не отговори.
Джап каза:
— Познавам ви, стари приятелю. Веднъж щом сте си наумили, че е убийство, за вас връщане назад няма! Признавам, че този път аз съм виновен, загдето ви пуснах по следата. Е, добре, сгрешил съм, признавам си го.
Поаро рече:
— Знаете ли, все пак си мисля, че може би съществува и друго обяснение.
— Сигурно има още много други обяснения. Мислих и по този въпрос, но всички те ми се струват твърде фантастични. Да кажем, че Амбериотис застрелва Морли, но след като се прибира, го обземат угризения на съвестта и се самоубива с някакво лекарство, което е откраднал от кабинета на Морли. Ако вие смятате, че това е вероятно, то аз мисля, че е дяволски невероятно. В Скотланд Ярд имаме досие на Амбериотис. Много интересно! Започва като съдържател на дребен хотел в Гърция, после се забърква в политиката. Изпълнява шпионски задачи в Германия и Франция — и натрупва доста добри сумички. Но по този начин не забогатява достатъчно бързо и се предполага, че е направил един-два удара чрез изнудване. Не е стока този мистър Амбериотис. Миналата година е бил в Индия и се смята, че доста порядъчно е оскубал една от местните принцеси. Винаги е било много трудно да се докаже каквото и да било против него. Хлъзгав е като змиорка! Има и друга възможност. Той е изнудвал Морли или нещо подобно. Морли съзира златен шанс и му слага свръхдоза адреналин и новокаин, надявайки се всичко да мине като нещастен случай — адреналинова идиосинкразия или нещо подобно. После, след като човекът си отива, Морли получава пристъп на разкаяние и се гръмва. Това, разбира се, е възможно, но някак си не мога да си представя Морли като предумишлен убиец. Не, аз съм съвсем убеден, че е така, както казах в началото — истинска грешка, допусната в една претоварена сутрин. Ще трябва да спрем дотук, Поаро. Говорих със заместник-комисаря и той беше категоричен по въпроса.
— Разбирам — каза Поаро с въздишка. — Разбирам…
Джап любезно каза:
— Знам как се чувствате, стари приятелю. Но не може всеки път да получавате по едно хубаво, апетитно убийство! Не ми остава нищо друго, освен да ви поднеса извиненията си, че ви обезпокоих! — И той затвори телефона.
II.
Еркюл Поаро седеше зад елегантното си, модерно бюро. Той харесваше модерните мебели. Техните прави ъгли и масивност бяха много по-приемливи за него от заоблените контури на старинните модели.
Пред него лежеше правоъгълен лист хартия, върху който, в красива колонка, бяха написани имена, придружени от коментари. Срещу част от тях имаше въпросителни знаци.
Най-напред бе написано:
Амбериотис. Шпионаж. В Англия — с тази цел? В Индия — миналата година. Във времена на вълнения и смут. Може да е комунистически агент.
След един празен ред имаше друго име.
Франк Картър? Морли е бил недоволен от него. Наскоро е бил уволнен. Защо?
След това имаше име само с въпросителен знак:
Хауърд Рейкс?
После идваше изречение, поставено в кавички:
„Но това е абсурдно“???
Еркюл Поаро въпросително бе привел глава. През прозореца се виждаше някаква птичка, понесла клонче към гнездото си, което строеше. Еркюл Поаро също доста наподобяваше птица с яйцевидната си глава, наклонена на една страна.