— Защо питате за съвет мен? Има хора, които са ви по-близки!
— Майка ми? Тя ще се разпищи още при първата думичка! Чичо Алистър? Той ще бъде предпазлив и отегчителен — Имаш достатъчно време, скъпа. Нали знаеш, трябва да бъдеш съвсем сигурна. Малко странна птица е този твой приятел. Няма смисъл да се насилват нещата…
— А вашите приятели?
— Аз нямам приятели. Само една глупава компания, с която пия, танцувам и си говоря глупости! Хауърд е единственият истински човек, когото съм срещала до сега.
— И все пак защо питате мен, мис Оливера?
Джейн отвърна:
— Защото имате странно изражение на лицето — сякаш съжалявате за нещо… сякаш знаете нещо, което… наближава…
Тя замлъкна.
— Е? — настоя тя отново. — Какво ще кажете?
Еркюл Поаро бавно поклати глава.
IV.
Когато Поаро се прибра вкъщи, Джордж го уведоми:
— Тук е старши инспектор Джап, сър.
Джап печално се усмихна при влизането на Поаро.
— Ето ме пак тук, стари приятелю. Дошъл съм, за да ви попитам: Да не сте вълшебник? Как го постигате? Как ви идват наум тези неща?
— И какво ще рече всичко то… Но, пардон, ще пожелаете ли нещо освежително? Сироп? Или може би едно уиски?
— Да бъде уиски.
Няколко минути по-късно той вдигна чашата си с думите:
— Наздраве за Еркюл Поаро, който винаги е прав!
— О, не, mon ami.
— Имахме си хубаво самоубийство. Поаро обаче казва, че е убийство… настоява да бъде убийство… и, дявол да го вземе, оказва се убийство!
— Аха! Значи най-после се съгласихте?
— Е, не може да се каже, че съм твърдоглав като магаре. Не мога да ритам срещу доказателствата. Въпросът е, че преди това нямаше доказателство.
— А сега има ли?
— Да, и аз съм дошъл, за да призная смирено грешката си и да ви сервирам пикантната новина още топла.
— Цял съм в слух, добри ми Джап.
— Добре тогава. Слушайте. Пистолетът, с който Франк Картър се е опитал да убие Блънт в събота, е същият като този, който е прострелял Морли!
Поаро се втренчи в него.
— Но това е необичайно!
— Да, и облаците доста се сгъстяват за онзи господинчо Франк.
— Това не е достатъчно.
— Да, но стига, за да преразгледаме заключението за самоубийство. И двата пистолета са чуждестранна изработка, при това доста необикновена!
Еркюл Поаро се вгледа в него. Зениците на очите му бяха като лунни сърпове. Най-сетне той произнесе:
— Франк Картър? Не, категорично не!
Джап изпусна въздишка на нетърпение.
— Какво ви става, Поаро? Първо настоявате, че Морли не се е самоубил, а е бил убит. А след това, когато идвам и ви съобщавам, че сме склонни да приемем вашата хипотеза, вие се назлъндисвате и пак сте недоволен?
— Наистина ли смятате, че Франк Картър е убил Морли?
— Съвпада. Картър е имал зъб на Морли — това го знаехме още отначало. Онази сутрин е отишъл на улица Куин Шарлот, а след това се е престорил, че е бил там, за да се похвали пред момичето си, че е получил работа — но ние установихме, че тогава той все още не е имал работата.
Получил я е по-късно през деня. Сега той го признава. Така че това е лъжа номер едно. Той не може да каже къде е бил от дванадесет без двадесет и пет насетне. Твърди, че се разхождал по Марилбоун Роуд, но първото, което може да докаже, е, че е пил една чаша в кръчмата към един и пет. И барманът казва, че просто не бил на себе си — ръцете му треперели, а лицето било бяло като тебешир!
Еркюл Поаро въздъхна и поклати глава. Той продума: — Това не се вписва в представите ми.
— И какви са тези ваши представи?
— Това, което ми казахте, е много тъжно. Наистина много тъжно. Защото, виждате ли, ако се окаже, че сте прав…
Вратата леко се отвори и Джордж почтително измърмори:
— Извинете сър, но…
Той не можа да продължи. Мис Гладис Невил го избута встрани и просто нахлу в стаята. Беше разплакана.
— О, мосю Поаро…
— Е, аз ще тръгвам — бързо каза Джап.
Той стремително излезе.
Гладис Невил простреля гърба му с един жлъчен поглед.
— Този човек… този ужасен инспектор от Скотланд Ярд… той е начело на цялото разследване срещу бедния Франк.
— Стига, стига, не трябва да се вълнувате.