— Но това е самата истина. Първо лъжат, че се опитал да убие онзи мистър Блънт, и не стига това, ами го обвиняват и в убийство на бедния мистър Морли.
Еркюл Поаро се покашля и каза:
— Вижте, аз бях там, в Ексшъм, когато се стреля по мистър Блънт.
Употребявайки местоименията малко объркано, Гладис Невил каза:
— Но дори и Франк да е… да е направил такова глупаво нещо… пък и нали той е една от онези важни клечки дето им маршируват със знамена, а те махат глупаво с ръка, и естествено, жена му на мистър Блънт беше еврейка със скандална слава, а разни хора обработват такива нещастни младежи… съвсем безобидни, като Франк, докато те повярват, че вършат нещо прекрасно и родолюбиво.
— Това ли казва в своя защита мистър Картър? — попита Еркюл Поаро.
— О, не. Франк просто се кълне, че не е правил нищо и никога досега не е виждал този пистолет. Аз, разбира се, не съм говорила с него — не биха ми позволили, — но му е назначен служебен защитник и той ми предаде какво е казал Франк, Франк просто твърди, че всичко е нагласено.
Поаро промърмори:
— А защитникът не е ли на мнение, че ще е по-добре, ако клиентът му измисли някоя по-правдоподобна история?
— Толкова е трудно да се говори с адвокати. Те никога не казват нищо направа. Тревожа се обаче най-много от обвинението в убийство. О, мистър Поаро, убедена съм, че Франк не може да е убил мистър Морли. Искам да кажа, че той наистина нямаше никаква причина.
— Но е истина — каза Поаро, — че когато е дошъл онази сутрин, той все още не е бил назначен на никаква работа?
— Но аз наистина не разбирам каква е разликата, мосю Поаро. Все едно е дали е получил работата сутринта или следобеда.
Поаро каза:
— Но неговата версия беше, че е дошъл да ви разкаже как му е провървяло. А сега излиза, че не е било така. Тогава защо е дошъл?
— О, мосю Поаро, бедният Франк беше много обезсърчен, а пък и, право да ви кажа, предполагам, че е бил и малко пийнал. Клетият Франк е доста лабилен… алкохолът го е размекнал и му се е приискало… приискало му се е да се скара с някого и е дошъл на улица Куин Шарлот, за да си го изкара на мистър Морли, защото, разбирате ли, Франк е изключително чувствителен и неодобрението на мистър Морли ужасно го наскърбяваше и той казваше, че му трови душата.
— Значи той е възнамерявал да му направи скандал в работно време?
— Ами… да… предполагам, че такова е било намерението му. Разбира се, Франк не е трябвало да си мисли подобни неща.
Еркюл Поаро се вгледа замислено в уплашената русокоса млада жена пред него и каза:
— Знаехте ли, че Франк Картър притежава пистолет… или чифт пистолети?
— О, не, мосю Поаро, кълна се, че не. А и въобще не вярвам, че това е истина.
Поаро бавно и объркано поклати глава.
— О, мосю Поаро, помогнете ми! Само ако можех да почувствам, че вие сте на наша страна…
Поаро каза:
— Аз не заставам на ничия страна. Аз съм единствено на страната на истината!
V.
След като се освободи от момичето, Поаро позвъни в Скотланд Ярд. Джап все още не беше се върнал, но сержант Бедоус бе услужлив и му даде нужната информация.
Полицията все още не бе открила никакви доказателства в подкрепа на предположението, че Франк Картър е притежавал пистолет преди покушението в Ексшъм.
Поаро замислено остави слушалката. Това бе точка в полза на Картър. Но засега единствена.
Освен това научи от Бедоус няколко нови подробности за изявлението на Франк Картър по повод назначаването му като градинар в Ексшъм. Той се придържаше към версията, че това е работа на Сикрет Сървис. Те му дали пари в предплата и няколко удостоверения за градинарските му способности, като му казали да кандидатства за работа при главния градинар, мистър Мак Алистър.
Бил инструктиран да подслушва разговорите на другите градинари и да ги проверява за „червени“ уклони, като самият той трябвало да се преструва на малко „червен“. Срещал се и получавал инструкции от някаква жена, която му казала, че е известна като Q. H. 56 и че той й е препоръчан като стабилен антикомунист. Винаги се срещала с него в полумрак и не смятал, че ще може да я разпознае отново. Била червенокоса дама, с много грим.
Поаро изпъшка. Изглежда стилът на Филипс Опенхайм се възраждаше.
Изкушаваше се да се консултира по въпроса с мистър Барнс.