Смъртта на мистър Морли [bg]

Според мистър Барнс такива неща се случваха.

Последната поща му донесе нещо, което го смути още повече.

Беше евтин пощенски плик, надписан с безформен почерк и облепен с марка от Хартфърдшир.

Поаро го отвори и прочете:

Уважаеми сър,

Надявам се да ми простите, че ви безпокоя, но съм много притеснена и не зная какво да правя. Не искам да се забърквам с полицията по никакъв начин. Знам, че може би трябваше по-рано да разкажа това, което знам, но като казаха, че господарят сам се е застрелял, помислих, че всичко е наред, пък и не исках да въвличам в беда приятеля на мис Невил и не съм си помислила нито за миг, че го е направил, но сега научих, че са го прибрали загдето е стрелял по някакъв джентълмен в провинцията и си помислих, че той може би не е с всичкия си и трябва да кажа, но реших да пиша на вас, защото сте приятел на господарката и изрично ме попитахте онзи ден дали няма нещо и, разбира се, сега ми се иска да ви бях казала още тогава. Но се надявам да не се налага да се забърква полицията, защото това не ми харесва, а и майка ми не би го одобрила. Тя винаги е била много взискателна.

С уважение,

Ваша Агнес Флетчър

Поаро промълви:

— През цялото време бях сигурен, че е замесен някакъв мъж, само че явно съм бил заложил на друг, това е то.

Петнайсет, шестнайсет, момите са край печката

I.

Срещата с Агнес Флетчър се състоя в Хартфърд, в една малко запусната чайна, защото Агнес настояваше да не говори под критичния поглед на мис Морли.

През първия четвърт час Поаро трябваше да чуе колко взискателна била майката на Агнес. И как баща й, въпреки че притежавал заведение, в което била разрешена продажбата на спиртни напитки, никога нямал търкания с полицията, часът за затваряне се съблюдавал до секундата и че родителите на Агнес наистина били уважавани и обичани в Литъл Дарлингъм, Глостършир, и нито едно от шестте деца (две умрели в младенческа възраст) никога не причинило на родителите си и най-малкото раздразнение. И че ако сега Агнес се забъркала с полицията, това вероятно щяло да убие мама и татко, защото, както вече бе казала, те винаги са живели почтено и никога не са имали никакви проблеми с полицията.

След като това на няколко пъти бе повторено отначало докрай с незначителни украшения, Агнес се приближи още малко до темата на разговора.

— Не бих искала да казвам нищо на мис Морли, сър, защото, разбирате ли, тя може би ще каже, че е трябвало да кажа нещо преди, но ние го обсъдихме с готвачката и решихме, че не ни влиза в работата, защото бяхме прочели черно на бяло във вестника как господарят е сбъркал с онова лекарство, което е дал и че сигурно сам се е застрелял, и че пистолетът е бил в ръката му и така нататък, тъй че всичко беше съвсем ясно, нали така, сър?

— Кога променихте решението си? — чрез този насърчаващ, но не твърде директен въпрос Поаро се надяваше да се добере малко по-близо до обещаното откровение.

Алис отговори точно:

— Когато видях във вестника за Франк Картър, приятеля на мис Невил. Като прочетох, че е щял да убие онзи джентълмен, там, където е бил градинар, тогава си помислих, че може да се окаже чалнат в главата, защото знам, че има хора, с които става така — мислят си, че ги преследват или нещо подобно и че са обградени от врагове и накрая става опасно да стоят вкъщи и се налага да ги закарат в лудница. И си помислих, че може би Франк Картър е такъв, защото си спомних, че имаше навика да се кара с мистър Морли и да разправя, че мистър Морли е против него и че се опитва да го раздели с мис Невил, но, разбира се, тя не искала да чуе нито дума против него и с право, мислехме си с Ема, защото не може да се отрече, че мистър Картър беше хубавец и истински джентълмен. Но, разбира се, никоя от нас не мислеше, че той наистина ще стори нещо на мистър Морли. Просто решихме, че това е малко странно, ако добре ме разбирате.

Поаро търпеливо каза:

— Кое беше странно?

— Това беше същата сутрин, сър, сутринта, когато мистър Морли се самоуби. Чудех се дали не ще мога да изтичам долу и да взема пощата. Пощаджията беше дошъл, но Алфред не беше донесъл писмата, защото го вършеше само ако има нещо за мис Морли или мистър Морли, но ако е само за Ема и мен, не си правеше труда да ги донесе, докато не дойде време за обяд. Така че излязох на площадката и погледнах надолу по стълбите. Мис Морли не обичаше да слизаме във вестибюла, особено в работно време, но си мислех, че като видя Алфред да качва някой пациент при господаря, ще го извикам, когато се връща.