Агнес се задъха, пое дълбоко въздух и продължи:
— И тогава го видях — имам предвид Франк Картър. Беше изкачил стълбите наполовина — имам предвид нашите стълби, над етажа на господаря. Стоеше там в очакване и гледаше надолу… и тогава си помислих, че в това има нещо странно. Той сякаш слушаше много внимателно, ако добре ме разбирате.
— По кое време беше това?
— Трябва да е било към дванадесет и половина, сър. И тъкмо си помислих: „Ето го сега тук Франк Картър и сигурно много ще се разочарова като научи, че мис Невил отсъства, и тъкмо се чудех дали да не изтичам долу и да му кажа, защото онова теле Алфред изглежда беше забравило, иначе, мислех си, той не би я чакал. И докато се колебаех, мистър Картър изглежда реши нещо и се спусна по стълбите много бързо и тръгна по коридора към кабинета на господаря, а аз си помислих, че това няма да се хареса на господаря и се зачудих дали няма да стане някоя разправия, но точно тогава Ема ме извика и ме попита какво правя там; и аз се качих обратно, а после чух, че господарят се е застрелял и, разбира се, това беше толкова ужасно, че тутакси всичко изскочи от главата ми. Но след това, когато онзи инспектор от полицията си тръгна, аз казах на Ема, че не съм казала нищо за това дето мистър Картър е бил при господаря тази сутрин, а тя ме попита дали наистина е бил. Казах й, а тя ми каза, че може би е трябвало да кажа, но аз реших, че все пак е добре да изчакам малко и тя се съгласи, защото не искахме да вкарваме Франк Картър в беда. И после, когато дойде следствието и стана ясно, че господарят е сгрешил с някакво лекарство и наистина се е изплашил и се е самоубил, беше напълно правдоподобно — и значи, разбира се, нямаше нужда да казвам нищо. Но като прочетох онова във вестника преди два дни, веднага си казах: «Ако той е от онези луди, които си мислят, че ги преследват, и стреля по хората наоколо, ами тогава като нищо той да е убил господаря!»“
Очите й, неспокойни и уплашени, се вгледаха с надежда в Еркюл Поаро. Той вложи в гласа си цялата убедителност, на която бе способен.
— Можете да бъдете сигурна, че сте постъпили напълно правилно, като ми разказахте това, Агнес, — каза той.
— Ох, да ви призная, сър, голяма тежест ми падна от сърцето. Разбирате ли, постоянно си повтарях, че може би е трябвало да го кажа. Но пък, нали разбирате, страхувах се да не се забъркам с полицията и какво ще каже майка ми. Тя винаги е била толкова взискателна към всички нас, че…
— Да, да — бързо каза Еркюл Поаро.
II
Поаро се отби в Скотланд Ярд и попита за Джап. Когато го въведоха в стаята на старши инспектора, той каза:
— Искам да видя Картър.
Джап го прониза с бърз, кос поглед.
— Каква е новата ви грандиозна идея?
— Нима имате нещо против?
Джап сви рамене и каза:
— О, нямам никакви възражения. Няма смисъл. Кой е любимец на Министъра на вътрешните работи? Вие. Кой държи в малкото си джобче половината правителство? Вие. Нали потулвате скандалите им.
Мисълта на Поаро за миг отхвръкна към този случай, който бе назовал Случая на Авгиевите обори. Не без самодоволство той промърмори:
— Да, но не беше ли гениално? Трябва да го признаете. Добре измислено, така да се каже.
— Никой друг, освен вас не би дори помислил за такова нещо! Понякога ми се струва, Поаро, че нямате никакви скрупули!
Лицето на Поаро внезапно стана сериозно. Той каза:
— Това не е вярно.
— Е, хайде, стига Поаро, нямах предвид това. Но понякога сте толкова доволен от проклетата си гениалност.
Защо ви е притрябвал Картър? За да го попитате дали наистина е убил Морли ли?
За изненада на Джап Поаро изразително кимна с глава.
— Да, приятелю, именно това е причината.
— И сигурно си мислите, че ще си признае, ако го е направил?
Джап се изсмя, докато изговаряше тези думи. Но Еркюл Поаро остана сериозен. Той продума:
— Да, може и да си признае.
Джап го погледна с любопитство и каза:
— Вижте, познавам ви доста отдавна. Поне от двадесетина години, но все още не мога да отгатна какво целите. Знам, че сте си наумили нещо за младия Франк Картър. Поради една или друга причина не ви се иска той да е виновен…
Еркюл Поаро енергично поклати глава.