— Това е лъжа, казвам ви!
Еркюл Поаро се почувства много уморен, много стар. Не му харесваше Франк Картър. Въобще не му харесваше. Според него Франк Картър беше бандит, лъжец, мошеник, с една дума — светът можеше да мине и без хора като него. Той, Еркюл Поаро, трябваше само да се оттегли, да остави този младеж да упорства в лъжите си, и светът щеше да се отърве от един от най-противните си обитатели.
Еркюл Поаро каза:
— Предлагам да ми кажете истината…
Нещата бяха повече от ясни, Франк Картър беше глупав, но все пак разбираше, че най-добрият и безопасен начин на поведение за него е да продължава да отрича. Ако дори само веднъж признаеше, че е влизал в онази стая към дванадесет и двадесет и шест минута, правеше крачка към застрашаващата го смърт. Защото след това всичко, което кажеше, спокойно можеше да бъде приемано за лъжа.
Нека да продължава да отрича. Щом е така, дългът на Поаро бе изпълнен, Франк Картър имаше всички шансове да бъде обесен за убийството на Хенри Морли — и, може би, щеше да бъде обесен справедливо.
Еркюл Поаро трябваше само да стане и да излезе.
Франк Картър каза отново:
— Това е лъжа!
Настъпи пауза. Еркюл Поаро не стана и не излезе. Искаше му се да го направи — и то много. Въпреки това остана.
Той се наведе напред и каза с глас, в който се съдържаше цялата непреодолима сила на могъщата му личност.
— Аз не ви лъжа. И ви моля да ми повярвате. Ако не сте убили Морли, единственият ви шанс е да ми кажете точната истина за случилото се онази сутрин.
Подлото, коварно лице, което го гледаше, се поколеба и стана несигурно, Франк Картър хапеше устните си. Очите му скачаха наляво-надясно — ужасени, чисто животински очи.
Всичко висеше на косъм…
Тогава внезапно, победен от силата на личността, която се беше изправила срещу него, Франк Картър се предаде.
Той грубо рече:
— Е, добре, ще ви кажа. Господ да ви убие, ако ме измамите! Влязох вътре… Качих се по стълбите и изчаках, докато се уверих, че ще го намеря сам. Чаках на площадката над етажа на Морли. Отвътре излезе някакъв човек и слезе надолу — дебел човек. Тъкмо се наканих да тръгвам, когато от стаята на Морли излезе още някакъв човек и също слезе надолу. Знаех, че трябва да побързам. Тръгнах и нахълтах в стаята му, без да чукам. Бях се навил да си го изкарам върху него. Загдето ме клеветеше и настройваше момичето ми против мен… дявол го взел…
Той спря.
— Да? — каза Еркюл Поаро, а гласът му все още беше настоятелен… властен…
Картър несигурно изхриптя:
— И той лежеше там — мъртъв. Наистина! Кълна се, че беше така! Лежеше точно както казаха на следствието. В първия момент не повярвах на очите си. Но той беше съвсем мъртъв. Ръцете му бяха студени като камък и видях дупката от куршум в главата му, с тъмнокафява коричка засъхнала кръв наоколо…
При този спомен по челото му отново изби пот.
— Тогава разбрах, че съм загазил. Щяха да отидат и да кажат, че аз съм го направил. Не бях пипал нищо, освен ръката му и дръжката на вратата. Избърсах ги с носната си кърпичка и от външната страна, когато излизах, и се измъкнах по стълбите възможно най-бързо. Във вестибюла нямаше никой. Излязох навън и си плюх на петите. Няма съмнение, че се чувствах странно.
Той млъкна. Изплашеният му поглед се спря върху Поаро.
— Това е истината. Кълна се, че това е самата истина… той вече беше мъртъв. Трябва да ми повярвате!
Поаро стана и каза с изморен и тъжен глас:
— Вярвам ви.
Той тръгна към вратата.
Франк Картър изкрещя:
— Ще ме обесят… Непременно ще ме обесят, ако научат, че съм бил там.
Поаро рече:
— Именно истината ще ви спаси от въжето.
— Не разбирам. Ще кажат, че…
Поаро го прекъсна.
— Вашият разказ потвърди моето предположение за истината. Сега може да оставите всичко на мен.
Той излезе.
Далеч не можеше да се каже, че е доволен.
IV.
Той пристигна в дома на мистър Барнс в Ийлинг в 6.45 ч. помни си, че мистър Барнс бе определил това време на деня като добро.
Мистър Барнс работеше в градината си.
Вместо поздрав той каза:
— Има нужда от дъжд, мосю Поаро, остра нужда.
Той замислено огледа госта си.
— Нещо не сте в настроение, мосю Поаро?
— Понякога не ми харесват нещата, които се налага да правя.