Мистър Барне кимна с разбиране и каза:
— Познавам това чувство.
Еркюл Поаро погледна с разсеян поглед подредените малки лехи и промърмори:
— Тази градина е планирана много добре. Всичко е съразмерно. Малка е, но е съвършена.
Мистър Барне рече:
— Когато човек разполага с малко място, трябва да прави възможно най-доброто в него. Не може да си позволява грешки в планирането.
Еркюл Поаро кимна.
Барне продължи:
— Разбрах, че сте хванали вашия човек.
— Франк Картър ли?
— Да. Всъщност малко съм изненадан.
— Не сте допускали, че това е, така да се каже, убийство по лични причини?
— Да. Откровено казано, не допусках. Когато са замесени хора като Амбериотис и Алистър Блънт, бях сигурен, че става дума за шпионаж или контрашпионаж.
— Вие ми обяснихте този свой възглед при първата ни среща.
— Зная. През цялото време бях съвсем сигурен, че е така.
Поаро бавно каза:
— Но сгрешихте.
— Да. Не ми го натяквайте. Проблемът е, че човек съди по собствения си опит. Толкова пъти съм се набърквал в подобни неща, че сигурно са започнали да ми се привиждат навсякъде.
Поаро каза:
— Сигурно ви се е случвало да наблюдавате фокусник, който ви предлага да изберете карта? Нали има такъв трик?
— Да, разбира се.
— Точно това се случи тук. Всеки път, когато някой си помисли за личен мотив в убийството на Морли и — хоп! — изтегля се една и съща карта. Амбериотис, Алистър Блънт, нестабилното политическо положение в страната — той сви рамене. — А вие, мистър Барнс, вие ме подведохте най-много от всички.
— О, мосю Поаро, съжалявам. Бях сигурен, че съм прав.
— Разбирате ли, вие говорехте от позицията на знаещ. Затова думите ви имаха тежест.
— Хм, аз наистина говорех това, което мисля. Това е единственото ми оправдание.
Той замълча и въздъхна.
— Значи през цялото време сме имали напълно личен мотив?
— Точно така. Доста време ми отне да разбера причината за убийството, макар че веднъж имах много голям късмет.
— И в какво се състоеше той?
— Частица от един разговор. Наистина много показателна частица, стига да бях успял да осъзная значението й веднага.
Мистър Барнс замислено потърка нос с лопатката. Една бучка пръст залепна отстрани на носа му.
— Вие май сте доста потаен, дружелюбно попита той.
Еркюл Поаро сви рамене и каза:
— Може би съм натъжен от това, че не бяхте по-откровен с мен.
— Аз?
— Да.
— Скъпи приятелю, никога не съм имал и най-малка представа, че Картър е виновен. Доколкото бях разбрал, той напуснал къщата много преди Морли да бъде убит. Предполагам едва сега са открили, че не е излизал, както твърдеше в началото?
Поаро каза:
— Картър е бил в къщата към дванадесет и двадесет и шест минути. Всъщност той е видял убиеца.
— Значи Картър не е…
— Казвам ви — Картър е видял убиеца!
Мистър Барне рече:
— Разпознал ли го е?
Поаро бавно поклати глава.
Седемнайсет, осемнайсет, момите чакат вече
I.
На следващия ден Еркюл Поаро, по негова молба, прекара няколко часа с един познат театрален агент. Следобеда той отиде в Оксфорд. На другия ден замина за провинцията и се върна в късните часове.
Беше се обадил по телефона същата вечер и си бе уговорил среща с мистър Алистър Блънт.
Когато пристигна в Готик Хаус, часът беше девет и половина.
Алистър Блънт беше сам в библиотеката си, когато въведоха Поаро. Докато се ръкуваха, Блънт го гледаше с нетърпелив, въпросителен поглед.
Той каза:
— Е?
Поаро бавно кимна с глава.
Блънт го погледна почти невярващо:
— Открихте ли я?
— Да. Да, открих я.
Той седна и въздъхна.
— Уморен ли сте?
— Да, уморен съм. И имам лоши вести за вас.
Блънт попита:
— Мъртва ли е?
— Зависи — каза Еркюл Поаро — от коя страна ще го погледнете.
Блънт се намръщи и каза:
— Скъпи приятелю, човек трябва да е или жив, или мъртъв. Мис Сейнсбъри Сийл трябва да е или едното, или другото?