— Необходимо ли е да се връщаме отново на това? Ние знаем…
Еркюл Поаро твърдо заяви:
— Необходимо е. Трябва да минем по стъпките, които, в края на краищата, ме доведоха до истината. Казах си: „Тук нещо не е наред. Има женски труп, облечен в дрехите на мис Сейнсбъри Сийл (с изключение, може би, на обувките?) и с чантата на мис Сейнсбъри Сийл, но защо лицето е неузнаваемо? Дали не е, защото не е на мис Сейнсбъри Сийл?“ И аз моментално започнах да сравнявам онова, което бях чул за външния вид на другата жена — собственичката на апартамента, като се питах — „Не е ли възможно тук да лежи онази, другата жена?“ Тогава отидох и погледнах спалнята на другата жена. Опитах се да си я представя като характер. Още при първия оглед тя се очерта като абсолютно различна. Елегантна, представително облечена, с много грим. Но по същество те не се отличаваха — коса, фигура, възраст… И все пак имаше една разлика. Знаех, че мис Сейнсбъри Сийл носи 10-инчови чорапи — което отговаря най-малко на 6-ти номер обувки. Следователно мисис Чапмън имаше по-малко стъпало от мис Сейнсбъри Сийл. Върнах се при трупа. Ако моята наполовина оформила се идея беше вярна и тялото на мисис Чапмън бе облечено в дрехите на мис Сейнсбъри Сиил, то обувките следваше да се окажат твърде големи. Хванах едната. Но тя не хлопаше. Бе плътно прилепнала. Изглежда това все пак беше тялото на мис Сейнсбъри Сийл! Но в такъв случай защо лицето беше обезобразено? Нейната самоличност вече беше доказана от чантата, която са можели да отстранят, но не са. Това беше загадка, бъркотия. В отчаянието си грабнах тефтерчето на мисис Чапмън. Само зъболекар можеше да докаже със сигурност коя е мъртвата жена. По случайно стечение на обстоятелствата зъболекар на мисис Чапмън се оказа мистър Морли. Морли бе мъртъв, но все пак разпознаването беше възможно. Знаете резултата. Приемникът на Морли установи, че тялото принадлежи на мисис Чапмън.
Блънт се раздвижи нетърпеливо, но Поаро не му обърна внимание. Той продължи:
— Сблъсках се с психологическа задача. Какъв тип жена беше Мабел Сейнсбъри Сийл? За този въпрос имаше два отговора. Първият бе очевидният, който следваше от целия й живот в Индия и от показанията на личните й приятели. Те я описваха като искрена, съвестна и малко глуповата жена. Имаше ли друга мис Сейнсбъри Сийл? Очевидно да. Имаше една жена, която бе обядвала с известния чужд агент, която ви бе заговорила на улицата, представяйки се за близка приятелка на съпругата ви (твърдение, което почти сигурно е невярно), която бе напуснала къщата на един човек малко преди да бъде извършено убийство, която същата вечер бе посетила една друга жена и тази друга жена по всяка вероятност е била убита, и която след това бе изчезнала, със сигурност знаейки, че полицията на Англия я издирва. Съвместими ли бяха всички тези действия с характеристиката, дадена й от нейните приятели? Изглеждаше, че не. Следователно ако мис Сейнсбъри Сийл не беше доброто, сърдечно създание, то изглежда бе съвсем вероятно тя да се окаже хладнокръвна убийца или, със сигурност, поне съучастница. Имах още един критерий — личните ми впечатления. Бях разговарял с Мабел Сейнсбъри Сийл очи в очи. С какво впечатление бях останал аз? И това, мистър Блънт, бе най-трудният от всички поставени въпроси. Всичко, което тя бе казала, начинът, по който разговаряше, обноските й, жестовете, всичко беше в съзвучие с описания образ. Но то бе в съзвучие и с поведението на разумна актриса, която играе роля. А, все пак, Мабел Сейнсбъри Сийл беше започнала като актриса. Бях много впечатлен от един разговор, който проведох с мистър Барнс от Ийлинг — също пациент на улица Куин Шарлот в този ден. Неговата много убедително изложена теория беше, че убийствата на Морли и Амбериотис са просто случайни, така да се каже, и че желана жертва сте вие.
Алистър Блънт каза:
— Е, хайде, хайде… Това е малко преувеличено.
— Така ли мислите, мистър Блънт? Нима не е истина, че в момента има разни групировки, за които е жизненоважно вие да бъдете… отстранен, така да се каже? Да не можете повече да упражнявате вашето влияние?
Блънт рече:
— Да, това е съвсем вярно. Но каква е връзката със смъртта на Морли?
Поаро отвърна:
— Защото в този случаи има някаква — как да се изразя? — разточителност… Разходите не представляват пречка… Човешкият живот не представлява пречка. Да, има безразсъдност, разточителност — което говори за голямо престъпление!
— Значи не смятате, че Морли се е самоубил зарад грешка?