— Опитвате се да кажете — настоя Алистър Блънт, — че все пак в апартамента е бил трупът на Мабел Сейнсбъри Сийл.
— Разбира се! Това беше много хитър двоен блъф — размазаното лице е трябвало да повдигне въпроса за самоличността на жената!
— А зъболекарската експертиза?
— Аха! Стигнахме и до това. Експертизата не беше направена от самия зъболекар. Морли бе мъртъв. Той е можел да свидетелствува за своя собствен труд. Той е можел да разбере коя е мъртвата жена. Като свидетелство бяха представени картоните — а картоните са били подправени. Обърнете внимание, че и двете жени са били негови пациентки. Нужно е било само да се сменят имената върху картоните.
Еркюл Поаро допълни:
— Ето, сега вече разбирате какво имах предвид, когато на вашия въпрос дали жената е мъртва отговорих: „Зависи“. Защото коя жена по-точно ви интересува, когато питате за „мис Сейнсбъри Сийл“? Тази, която е изчезнала от хотел Гленгъри Корт или истинската Мабел Сейнсбъри Сийл?
Алистър Блънт каза:
— Мосю Поаро, знам, че името ви е покрито със слава. Затова приемам, че имате някакви основания за това необикновено предположение — защото то не е нищо повече от предположение. Но аз мога само да видя колко невероятно и неправдоподобно е всичко това. Значи вие твърдите, че Мабел Сейнсбъри Сийл е била убита предумишлено, а Морли също е бил убит, за да не може да разпознае трупа. Но защо? Това искам да знам. Ето тази жена — съвсем безвредна дама на средна възраст, с много приятели, и очевидно, без врагове. Защо, за Бога, е този сложен заговор за нейното премахване?
— Защо? Да, това е въпросът! Защо? Както казахте, Мабел Сейнсбъри Сийл е била едно напълно безобидно създание, което би сторило път и на мравка! Защо тогава е била така преднамерено и жестоко убита? Добре, ще ви кажа това, което си мисля.
— Да?
Еркюл Поаро се наведе напред и каза:
— Според мен, Мабел Сейнсбъри Сийл е убита, защото е имала прекалено добра зрителна памет.
— Не ви разбирам?
Еркюл Поаро каза:
— Вече разделихме двойствената личност. Имаме безвредната жена от Индия. Само че има един случай, който попада между двете роли. Коя от двете мис Сейнсбъри Сийл е говорила с вас на стълбите пред къщата на мистър Морли? Спомнете си, тя е твърдяла, че са били „големи приятелки с жена ви“. Е, по преценка на приятелите й, както и по силата на простата логика, това твърдение е невярно. Значи можем да кажем: „Това е лъжа. Истинската мис Сейнсбъри Сийл не лъже.“ Значи лъжата е била използвана от самозванката за някаква нейна цел.
Алистър Блънт кимна.
— Да, тази обосновка е съвсем ясна. Макар че аз все още не разбирам каква е била тази цел.
Поаро каза:
— Но, моля ви — нека първо да погледнем на нещата от друг ъгъл. Това е била истинската мис Сейнсбъри Сийл. Тя не лъже. Значи твърдението трябва да е вярно.
— Сигурно е възможно да се погледне и от такъв ъгъл… но това е твърде невероятно…
— Разбира се, че е невероятно! Но ако приемем втората хипотеза за факт — твърдението е вярно. Следователно мис Сейнсбъри Сийл е познавала вашата съпруга. Тя много добре я е познавала. Следователно вашата съпруга трябва да е била от хората, които мис Сейнсбъри Сийл познава добре. Да е била от същата среда. Да е живяла в Индия… да е мисионерка… или, ако се върнем още по-назад във времето, актриса… Тоест — да не е Ребека Арнхолт! Е, мистър Блънт, разбирате ли сега какво имах предвид, когато говорех за разликата между личен и обществен живот? Вие сте велик банкер. Но вие сте и човекът, който се е оженил за богата жена. А преди женитбата сте били просто един младши сътрудник във фирмата си, недалеч от Оксфорд. Разбирате ли, започнах да гледам откъм правилната перспектива. Разходите не са пречка? Разбира се, че не са… за вас. Незачитане на човешкия живот — също, защото дълго време вие на практика сте били диктатор, а за диктаторите собственият им живот е крайно важен, докато животът на останалите няма значение.