Алистър Блънт каза:
— Какво намеквате, мосю Поаро?
Поаро спокойно отговори:
— Намеквам, мосю Блънт, че когато сте се оженили за Ребека Арнхолт, вие вече сте били женен. Че, изкушен от перспективата не толкова за богатство, колкото за власт, вие сте прикрили този факт и умишлено сте встъпили в двуженство. Че истинската ви съпруга мълчаливо се е съгласила да участва в това.
— И коя е била тази истинска съпруга?
— Мисис Чапмън е било името, под което се е криела в кооперацията Кинг Леополд — удобно местенце, на пет минути път пеш от дома ви в Челен Имбанкмънт. Заели сте името на истински таен агент, разбирайки, че това ще придаде тежест на намеците й за съпруг, работещ в разузнаването. Планът ви е успял напълно. Никога нищо не било заподозряно. Въпреки това фактът си е факт: вие никога не сте били законен съпруг на Ребека Арнхолт и сте виновен за двуженство. Не ви е минавало и през ум, че ви грози някаква опасност след толкова години. Тя се е появила изневиделица — под формата на досадна жена, която след повече от двадесет години ви е разпознала като съпруг на нейната приятелка. Случайността я довела в тази страна, случайността я срещнала с вас на улица Куин Шарлот… Племенницата ви също е присъствала там по случайност и чула думите й. Иначе аз можех никога да не се досетя.
— Но за това ви казах самият аз, скъпи ми Поаро.
— Не, вашата племенница бе тази, която настояваше да ми каже, а вие естествено не сте могли да се възпротивите прекалено яростно, за да не събудите подозрение. А след това е възникнала още една нещастна (от ваша гледна точка) случайност. Мабел Сейнсбъри Сийл срещнала Амбериотис, отишла да обядва с него и му споменала за случайната среща със съпруга на една нейна приятелка — „след всичките тези години!“ — "… Разбира се, изглеждаше по-стар, но изобщо не се е променил! "Признавам, че това е само моя догадка, но съм сигурен, че е станало точно така. Според мен през главата на Мабел Сейнсбъри Сийл дори и за миг не е минала мисълта, че този мистър Блънт, за когото се е омъжила нейната приятелка, е онази смътна фигура, която управлява световните финанси. Все пак името не е от най-рядко срещаните. Но забележете — Амбериотис, в допълнение към шпионската си дейност, е бил и изнудвач. Изнудваните имат силно развит усет към тайните. Амбериотис се е замислил. Лесно е открил кой точно е мистър Блънт. А след това несъмнено ви е писал или ви се е обадил по телефона… Ами да — това е златна мина за него.
Поаро замълча. После продължи:
— Има само един сигурен начин да се справиш с някой истински опасен и опитен изнудвач. Да го накараш да млъкне. Погрешно бях допуснал, че случаят е от вида „Блънт трябва да си върви“. Напротив, той беше от вида „Амбериотис трябва да си върви“. Но отговорът бе един и същ! Най-лесно можеш да се добереш до някого, когато е беззащитен. А има ли място, където човек е по-беззащитен, от зъболекарския стол?
Поаро Отново замълча. По устните му пробяга едва доловима усмивка. Той каза:
— Истината за случая бе спомената много рано. Пажът Алфред четеше криминален роман, с название „Смърт в дванадесет без петнадесет“. Трябваше да видим в това знамение. Защото, разбира се, точно това е часът, в който Морли е бил убит. Застреляли сте го на излизане. След това сте натиснали звънеца и сте отвъртели крана на мивката. Нещата са били така нагласени, че сте стигнали долу точно в момента, когато Алфред е водел мнимата мис Сейнсбъри Сийл към асансьора. Отворили сте външната врата, дори може би наистина сте пристъпили навън, но щом вратата на асансьора се е затворила, вие сте се вмъкнали отново вътре и сте се качили по стълбите. От собствен опит зная какво прави Алфред, когато води пациент. Той отваря вратата и отстъпва, за да го пропусне. Вътре е течала водата, значи Морли е миел ръцете си както обикновено. Но Алфред фактически не е можел да го види. Щом момчето е слязло отново с асансьора, вие сте влезли в кабинета. Заедно с вашата съучастница сте повдигнали тялото и сте го пренесли в съседния офис. После следва един бърз преглед из картотеката на мистър Морли и двата картона на мисис Чапмън и мис Сейнсбъри Сийл са били умело фалшифицирани. Вие си слагате бяла ленена престилка и, може би, малко грим. Не е било необходимо нищо повече. Това е било първото посещение на Амбериотис при Морли. Вас той никога не е срещал. А и снимката ви рядко се появява във вестниците. Освен това защо да бъде подозрителен? Човек не се страхува от своя зъболекар. Мис Сейнсбъри Сийл излиза и Алфред я извежда. Звънецът иззвънява и Амбериотис се качва в кабинета. Той вижда зъболекаря, който по стар маниер си мие ръцете зад вратата. Сяда на стола. Посочва болния зъб. Вие произнасяте познатите фрази. Обяснявате, че ще бъде най-добре да се обезчувстви венеца. Прокаинът и адреналинът са на мястото си. Инжектирате достатъчно голяма доза, за да го убиете. И между другото той изобщо няма да почувства липсата ви на умение като зъболекар! Амбериотис си тръгва, без да подозира абсолютно нищо. Вие донасяте трупа на Морли и го поставяте на пода, като го влачите малко, тъй като този път сте сам. Избърсвате пистолета и го поставяте в ръката му. Избърсвате и дръжката на вратата, за да не останат последни вашите отпечатъци. Всички инструменти, които сте използвали, вече са минали в стерилизатора. Излизате от стаята, слизате по стълбите и се измъквате през вратата при сгоден случай. Това е единственият опасен за вас момент. Всичко е щяло да мине съвсем гладко! Двама души, които застрашават сигурността ви, са мъртви. Мъртъв е и още един човек, но, от ваша гледна точка, това е неизбежно. И всичко се обяснява толкова просто. Самоубийството на Морли се обяснява с грешката, която е допуснал с Амбериотис. Двама от убитите отпадат. Просто един от тези тъжни нещастни случаи. Но, за ваше разочарование, на сцената се появявам аз. Аз имам съмнения. Аз правя възражения. Нещата не минават толкова гладко, колкото ви се е искало. Значи е нужна втора защитна линия. Ако се наложи, трябва да се намери и жертвен агнец. Вие още на секундата сте се осведомили за домашното обкръжение на Морли. Намира се този човек, Франк Картър, които да свърши работа. Тогава съучастницата ви организира загадъчното му наемане като градинар. Когато впоследствие той разкаже тази смешна история, никой няма да му повярва. Междувременно наяве ще излезе и трупът от сандъка за кожи. Първоначално ще се смята, че той принадлежи на мис Сейнсбъри Сийл, после ще се извърши зъболекарска експертиза. Голяма сензация! Може да ви изглежда като ненужно усложнение, но е необходимо. Вие не искате цялата английска полиция да търси изчезналата мисис Чапмън. Не, нека мисис Чапмън бъде мъртвата, а полицията да издирва мис Сейнсбъри Сийл. Освен това, с помощта на своето влияние, вие можете да уредите случаят да бъде потулен. Направихте точно така, но трябваше да знаете какво върша аз, затова ме повикахте и ми възложихте да открия тази изчезнала жена. И упорито продължихте да ми „изтегляте картата“. Вашата съучастница ми позвъни с мелодраматично предупреждение — все същата идея: шпионаж… обществен аспект… Добра актриса е тази ваша жена, но когато човек си преправя гласа, естествено има склонност да имитира нечий друг глас. Жена ви имитираше гласа на мисис Оливера. Мога да ви кажа, че това, до голяма степен, ме озадачи. После бях отведен в Ексшъм, където бе разигран последният театър. Не е трудно да поставиш сред лавровите клони зареден пистолет, така че човекът, който ги подрязва, неминуемо да произведе изстрел. Пистолетът пада в краката му. Изплашен, той го вдига. Какво повече искате? Заловен е на местопрестъплението, с някаква смешна версия и със същия пистолет като този, с който бе убит Морли. И всичко това е клопка за Еркюл Поаро.