— Около един и половина. Пажът, Алфред Бигс. Не може да се каже, че е от най-умните. Изглежда пациентката на мистър Морли за дванадесет и половина е направила страшен скандал, загдето я карат да чака. Към един и десет момчето се качило и почукало. Отговор не последвал и, естествено, то не посмяло да влезе. На няколко пъти вече си имало разправии с мистър Морли и се страхувало да не сбърка отново нещо. Слязло пак долу и пациентката си тръгнала бясна към един и петнадесет. Разбирам я. Чакала е четиридесет и пет минути и е станало време за обяд.
— Коя е тя?
Джап се усмихна.
— Според момчето — мис Шърти, но в дневника е записана като Кърби.
— Каква е била системата за повикване на пациентите?
— Когато Морли бил готов да приеме следващия пациент, той натискал ето това копче и момчето въвеждало пациента.
— И кога го е натиснал за последен път?
— В дванадесет и пет. И момчето въвело един пациент, който чакал. Според дневника — мистър Амбериотис, хотел Савой.
Едва доловима усмивка пробяга по устните на Поаро. Той промърмори:
— Питам се как ли нашият паж се е справил с това име!
— Трябва да призная, че хубаво го е оплескал. Ще го попитаме после, ако решим да се посмеем.
Поаро рече:
— И към колко часа е излязъл този мистър Амбериотис?
— Момчето не го е изпращало и не знае. Много от пациентите просто слизат по стълбите, без да повикат асансьора и си излизат.
Поаро кимна.
Джап продължи:
— Но аз позвъних в хотел Савой. Мистър Амбериотис бе доста точен. Той каза, че погледнал часовника си, след като затворил входната врата и било дванадесет и двадесет и пет.
— Той не ви ли каза нещо важно?
— Не. Само това, че зъболекарят изглеждал напълно нормално и се държал спокойно.
— Eh bien — каза Поаро. — Значи всичко е ясно. Между дванадесет и двадесет и пет и един и половина се е случило нещо, като вероятно е било по-близо до първия час.
— Да. Защото иначе…
— Иначе той щеше да натисне копчето за следващия пациент.
— Точно така. Медицинските данни го потвърждават, доколкото може да им се вярва. Полицейският лекар прегледа тялото в два без двадесет. Той не се ангажира с точност — никой не го прави в наши дни; все казват, че имало твърде много специфични обстоятелства. Но според него Морли не може да се е самоубил по-късно от един часа. Възможно е и малко по-рано, но нищо по-конкретно.
Поаро каза замислено:
— Значи в дванадесет без двадесет и пет нашият зъболекар си е нормален, бодър, учтив, компетентен зъболекар. А след това — отчаяние, мъка — каквото ви дойде наум — и той се самоубива?
— Това е смешно — рече Джап. — Трябва да признаете, че просто е смешно.
— Смешно — вметна Поаро — не е най-точната дума.
— Знам, че наистина не е, но така се казва. Добре тогава — странно, ако така повече ви харесва.
— Негов ли е пистолетът?
— Не, той не е имал пистолет. Никога не е имал. Според сестра му в къщата не е имало такова нещо. Така е в повечето домове. Той, разбира се, може да си го е купил, ако отдавна е замислял да свърши със себе си. Ако е така, скоро ще разберем.
Поаро попита:
— Има ли нещо друго, което ви тревожи?
Джап разтърка носа си.
— Ами позата, в която лежеше. Не бих казал, че е невъзможно човек да падне така, но някак си не ми изглеждаше наред! А пък и по килима имаше някакви следи — като че нещо е било влачено по него.
— Но това е съвсем подозрително.
— Да, освен ако не го е направило онова идиотско момче. Имам чувството, че то може да се е опитало да премести Морли, след като го е открило. То е от онези млади глупаци, които постоянно оплитат конците и всички ги ругаят, затова лъжат както им падне.
Поаро замислено огледа стаята.
Погледна към мивката зад вратата, към картотечния шкаф от другата страна на вратата, към зъболекарския стол до прозореца и обкръжаващата го апаратура, нататък към камината и после обратно към мястото, където бе лежал трупът. На стената до камината имаше втора врата.
Джап проследи погледа му.
— Тук има някакъв малък офис. — Той разтвори вратата.
Това наистина се оказа малка стая с бюро, маса, върху която имаше спиртна лампа, малък котлон за чай и няколко стола. Нямаше други врати.
— Секретарката му е работела тук — обясни Джап. — Мис Невил. Тя, изглежда, отсъства днес.