— Нещо друго?
— Да. Хелън Монтресър е арестувана днес сутринта.
Алистър Блънт направи едно рязко движение. После застана абсолютно неподвижно. Произнесе:
— Значи… всичко е свършено.
Еркюл Поаро каза:
— Да. Истинската Хелън Монтресър, вашата далечна роднина, е починала преди седем години в Канада. Вие сте потулили този факт и сте се възползвали от това.
На устните на Алистър Блънт изгря усмивка. Той заговори естествено, с някакво момчешко въодушевление:
— Герда страшно се забавляваше от всичко това. Бих искал да ви обясня. Вие сте толкова умен човек. Ожених се за нея, без нашите да разберат. По това време тя играеше в градския театър. Родителите ми бяха с ограничени възгледи, пък и аз щях да започвам работа във фирмата. Решихме да го запазим в тайна. Тя продължи да играе. Мабел Сейнсбъри Сийл също беше в трупата. Тя знаеше за нас. След това замина в чужбина с една пътуваща трупа. Един-два пъти Герда получи вести от нея от Индия. После тя спря да пише. Мабел се забърка с някакъв индус. Винаги си е била глупаво и лековерно момиче. Иска ми се да ме разберете за срещата ми с Ребека и нашата женитба. Герда ме разбра. Мога да го определя единствено като възцаряване. Имах възможността да се оженя за Кралица и да играя ролята на Принц-консорт или дори на Крал. Бракът с Герда ми изглеждаше неравен, но аз я обичах. Не исках да се отърва от нея. И всичко се нареди чудесно. Аз страшно харесвах Ребека. Тя имаше първокласен мозък за финанси, а моят не беше по-лош. Добре работехме заедно. Беше възхитително. Тя беше чудесен другар и мисля, че я направих щастлива. Смъртта й истински ме натъжи. Странното бе, че с Герда започнахме да харесваме потайната тръпка на нашите срещи. Имахме хиляди гениални хрумвания. Тя бе актриса по природа. В репертоара си имаше седем или осем роли — мисис Чапмън беше само една от тях. Тя беше американска вдовица в Париж. Аз бях там по работа и се срещнахме. После тя беше в Норвегия, дегизирана като художничка. Аз отидох там на риболов. А после, на края, я представих като моята братовчедка. Хелън Монтресър. И за двама ни това бе голямо удоволствие, и предполагам, че поддържаше пламъка на любовта ни. Аз можех официално да се оженя за нея след смъртта на Ребека, но тя не искаше. За Герда щеше да е непосилно да живее моя официален живот, а и сигурно нещо от миналото може би се беше загубило, но според мен истинската причина все пак беше в това, че цялата тази потайност ни доставяше удоволствие. Откритият семеен живот щеше да ни се види скучен.
Блънт замълча. После продължи с променен и твърд глас.
— А след това онази проклета глупачка обърка всичко. Да ме познае… след толкова години! И да каже на Амбериотис. Разбирате ли… трябва да разберете… налагаше се да предприемем нещо! Не само заради самия мен, не само от егоистична гледна точка. Ако се разорях и бъдех опозорен, страната, моята страна щеше да бъде засегната. Защото аз съм направил нещо за Англия, мосю Поаро. Поддържах я здрава и платежоспособна. Тя е свободна от диктатори — от фашисти и от комунисти. Всъщност мен не ме е грижа за самите пари. Аз обичам властта, обичам да управлявам, без да потискам никого. Ние сме демократични тук в Англия — наистина демократични. Можем да мърморим, да приказваме каквото ни се иска и да се подиграваме на политиците си. Ние сме свободни! Аз държа на всичко това — то е делото на моя живот. Но ако се махнех — е, знаете какво можеше да се случи. Аз съм нужен, мосю Поаро. И някакъв си двоен агент и изнудван, някакъв си гръцки мошеник щеше да провали делото ми. Нещо трябваше да се направи. Герда също разбираше това. И двамата съжалявахме за тази женица Сейнсбъри Сийл, но нищо не можеше да се направи. Налагаше се да я накараме да замълчи. Не можехме да разчитаме, че ще си държи езика зад зъбите. Герда отиде да я види, покани я на чай, каза й да попита за мисис Чапмън, каза й, че живее в апартамента на мистър Чапмън. Мабел Сейнсбъри Сийл дойде, без да подозира нищо. Тя така и не разбра нищо — мединалът беше в чая й… той е съвсем безболезнен. Просто заспиваш и повече не се събуждаш. Онази работа с лицето беше извършена впоследствие — беше доста отвратително, но знаехме, че се налага. Мисис Чапмън трябваше да изчезне веднъж завинаги. Бях настанил „братовчедка си“ Хелън в една пристройка. Рошихме, че по-нататък ще се оженим. Но първо трябваше да отстраним от пътя си Амбериотис. Стана чудесно. Той дори не подозираше, че не съм истински зъболекар. Доста добре си свърших работата с клещите. Въобще не рискувах с бормашината. Разбира се, след инжекцията той вече не усещаше какво правя.