Смъртта на мистър Морли [bg]

Поаро запита:

— А пистолетите?

— Те всъщност бяха на един мой секретар в Америка. Беше ги купил някъде в чужбина. Когато напусна, забрави да си ги вземе.

Настъпи мълчание. След това Алистър Блънт попита: — Има ли нещо друго, което искате да знаете?

Еркюл Поаро каза:

— Ами Морли?

Алистър Блънт каза просто:

— Съжалявам за Морли.

Еркюл Поаро рече:

— Ясно. Разбирам…

Настъпи дълга пауза, а после Блънт попита:

— Е, мосю Поаро, какво ще кажете?

Поаро рече:

— Хелън Монтресър вече е арестувана.

— А сега е мой ред?

— Да, това имах предвид.

Блънт внимателно попита:

— Но не ви е много приятно, а?

— Не, въобще не ми е приятно.

Алистър Блънт каза:

— Убил съм трима души. И, както изглежда, би трябвало да бъда обесен. Но вие чухте моята защита.

— Каква по-точно е тя?

— Че аз вярвам от все сърце и душа в моята необходимост за продължаването на мира и благоденствието в тази страна.

Поаро призна:

— За това, може би… сте прав.

— Съгласен сте, нали?

— Да, съгласен съм. Вие сте символът на всичко онова, което смятам за важно. На здравия разум, на равновесието, на стабилността и почтените взаимоотношения.

Алистър Блънт спокойно каза:

— Благодаря.

После допълни:

— Е, какво ще кажете?

— Предлагате ми да се… оттегля от случая?

— Да.

— А жена ви?

— Мога да направя доста… Объркана самоличност — в тази посока.

— А ако откажа?

— Тогава — каза Блънт просто — ще си понеса заслуженото.

Той продължи:

— Всичко е във вашите ръце, Поаро. От вас зависи. Но ви казвам едно — и то не е само от желание да се защитя — светът има нужда от мен. И знаете ли защо? Защото съм честен човек… и не гоня никакви лични цели.

Поаро кимна. Колкото и да бе странно, той вярваше на всичко това. Каза му:

— Да, това е едната страна. Вие сте подходящ човек на подходящо място. Вие сте здравомислещ, справедлив и уравновесен. Но има и друга. Три човешки същества, които са мъртви.

— Да, но помислете кои са те! Мабел Сейнсбъри Сийл — и сам го казахте — жена с мозък на кокошка! Амбериотис — мошеник и изнудван!

— А Морли?

— Току-що ви казах. Съжалявам за Морли. Той беше свестен човек и добър зъболекар, но все пак… има и други зъболекари.

— Така е — каза Поаро, — има и други зъболекари. Ами Франк Картър? Щяхте и него да оставите да умре без никакви угризения.

Блънт каза:

— Не изпитвам никакво съчувствие към него. Не си заслужава. Той е един истински негодник.

Поаро каза:

— Но е човешко същество…

— Е, добре, всички ние сме човешки същества…

— Да, всички ние сме човешки същества. Това е, което сте забравили. Казвате, че Мабел Сейнсбъри Сийл е била глупаво човешко същество, а Амбериотис — лошо; че Франк Картър бил нехранимайко, а пък Морли — Морли бил само един зъболекар, каквито има много. Ето тук, мистър Блънт, нашите възгледи се различават. Защото за мен животът на тези четирима души е точно толкова важен, колкото и вашият.

— Грешите.

— Не, не греша. Вие сте много доблестен и природно честен човек. Направили сте една стъпка встрани и външно тя не е дала никакво отражение върху вас. В обществото вие сте си останали същият — почтен, заслужаващ доверие, честен. Но любовта към властта е взела у вас главозамайващи размери. И вие сте пожертвали четири човешки същества без никакви угризения.

— Нима не разбирате, Поаро, че сигурността и щастието на цялата нация зависят от мен?

— Аз не се интересувам от цели нации, мосю. Аз се интересувам от живота на отделните индивиди, които имат правото да го изживеят, без да им бъде отнет.

Той стана.

— Значи това е вашият отговор? — попита Алистър Блънт.

Еркюл Поаро каза уморено:

— Да, това е моят отговор…

Той се приближи до вратата и я отвори. Двама мъже влязоха в стаята.