Очите му срещнаха погледа на Поаро, който рече:
— Да, той ми каза, спомням си. Това също… би могло да бъде довод против тезата за самоубийство?
— Искате да кажете, че тя е била отстранена?
След тези думи Джап замълча, като след малко пак се обади:
— Ако той не се е самоубил, значи са го убили. Но защо? Този вариант изглежда почти толкова невероятен, колкото и другият. По всичко личи, че той е бил мирен и тих човечец. Кой би искал да го убие?
Поаро каза:
— Кой е можел да го убие?
Джап отвърна:
— Отговорът на този въпрос е — почти всеки. Сестра му може да е слязла от апартамента горе и да го е застреляла. Може да го е убил неговият партньор — Райли. Може да го е убил Алфред, пажът. Може да го е застрелял някой от пациентите. — След кратка пауза той добави: — И Амбериотис може да го е убил, най-лесно от всички.
Поаро кимна.
— Но в такъв случай ние трябва да разберем защо.
— Точно така. Отново се връщаме към първоначалния въпрос. Защо? Амбериотис е отседнал в Савой. Защо му е на богатия грък да дойде и да застреля един кротък зъболекар?
— Наистина това е камъкът, които ще ни препъне. Мотивът!
Поаро сви рамене и каза:
— Изглежда сякаш смъртта, твърде неартистично, е объркала човека. Мистериозният грък, богатият банкер, прочутият детектив — колко естествено би било някой от тях да бъде убит! Защото мистериозните чужденци могат да бъдат замесени в шпионаж, богатите банкери имат роднини, които ще забогатеят след смъртта им, а известните детективи могат да се окажат опасни за престъпниците.
— Докато бедният мистър Морли не е бил опасен за никого — тъжно отбеляза Джап.
— Интересно.
Джап се извърна към него.
— Какво имате предвид?
— Нищо особено. Просто една случайна забележка.
И той повтори пред Джап думите на мистър Морли за разпознаването на лица и споменатия пациент.
Джап явно се колебаеше.
— Възможно е, разбира се. Но е малко изсмукано от пръстите. Може да е бил просто някой, който е желаел да запази анонимност. Не забелязахте ли някого от другите пациенти тази сутрин?
Поаро промърмори:
— Забелязах един младеж в чакалнята, който имаше вид точно на убиец.
Джап уплашено рече:
— Какво?
Поаро се усмихна.
— Mon cher, това беше при моето пристигане. Бях нервен, капризен, с две думи — бях в лошо настроение. Всичко ми се виждаше злокобно — чакалнята, пациентите, дори килимът по стълбите! Всъщност мисля, че онзи младеж имаше силен зъбобол, това е всичко!
— Знам какво е — каза Джап. — Но все пак ще проверим вашия убиец. Ще проверим всички, за да разберем дали това е самоубийство или не. Мисля, че първо трябва да проведем още един разговор с мис Морли. Днес разменихме само няколко думи. Разбира се, ударът е тежък за нея, но тя не е от хората, които рухват лесно. Ще отидем при нея още сега.
III.
Висока и неприветлива, мис Морли изслуша двамата мъже и отговори на въпросите им. След това подчерта:
— За мен е невероятно, абсолютно невероятно брат ми да се е самоубил!
Поаро каза:
— Нали разбирате какъв е другият вариант, мадмоазел?
— Искате да кажете — убийство — тя замълча. После бавно произнесе: — Прав сте, този вариант изглежда почти толкова невероятен, колкото и другият.
— Но не чак толкова?
— Не, защото, разбирате ли… в първия случай става дума за нещо, което знам, и то е душевното състояние на брат ми. Аз знам, че на душата му не тегнеше нищо… Знам, че нямаше причина, нямаше никаква причина, поради която той да посегне на живота си!
— Вие сте го видели тази сутрин, преди да започне работа?
— Да, на закуска.
— И той се държеше както обикновено. Не беше разтревожен от нищо?
— Беше разтревожен, но не по начина, който имате предвид. Той беше просто раздразнен!
— И каква беше причината?
— Предстоеше му натоварена сутрин, а помощничката му отсъстваше.
— Мис Невил ли?
— Да.
— Какво работеше тя?
— Водеше цялата му кореспонденция, разбира се, водеше дневника за посещенията и попълваше картоните. Освен това отговаряше за стерилизирането на инструментите, а по време на работа приготвяше пломбите и му ги подаваше.