— Отдавна ли е при него?
— От три години. Тя е ужасно съвестно момиче и ние двамата много я обичаме… обичахме.
Поаро рече:
— Брат ви ми каза, че са я извикали във връзка със заболяване на роднина.
— Да, получи се телеграма, че леля й е получила удар. Замина за Самърсет със сутрешния влак.
— И това подразни брат ви толкова силно?
— Д-д-а — в гласа на мис Морли прозвуча леко колебание. После тя трескаво продължи: — Вие… вие не бива да смятате, че брат ми е безсърдечен. Той просто си помисли… само за миг…
— Слушаме ви, мис Морли?
— Е, че може да е избягала от работа нарочно. О, моля, не ме разбирайте погрешно! Аз съм напълно убедена, че Гладис никога не би сторила подобно нещо. Казах го и на Хенри. Но работата е там, че тя дружи с един твърде неподходящ младеж… Хенри много се дразнеше от това и предположи, че този младеж може да я е накарал да си вземе свободен ден.
— Възможно ли е да е така?
— Не, сигурна съм, че не е. Гладис е много съвестно момиче.
— Но този младеж е способен да предложи подобно нещо?
Мис Морли презрително изсумтя.
— Твърде вероятно, според мен.
— С какво се занимава този млад човек? Как се казва той, между другото?
— Картър, Франк Картър. Той е, или поне беше, застрахователен агент, струва ми се. Загуби работата си преди няколко седмици и изглежда не може да си намери друга. Хенри казваше, и аз смея да го потвърдя, че той е пълен негодник. Всъщност Гладис му даде част от своите спестявания и това ужасно ядоса Хенри.
Джап остро каза:
— Брат ви правил ли е опити да я накара да прекъсне връзката си?
— Да, правил е, знам.
— Значи е напълно възможно този Франк Картър да има зъб на брат ви?
Гренадирката енергично отвърна:
— Ако допускате, че Франк Картър е убил Хенри, то това са глупости. Хенри говори пред момичето против младия Картър, но тя не се вслуша в думите му — влюбена е във Франк като последната глупачка.
— Можете ли да се сетите за някой друг, който е имал нещо против брат ви?
Мис Морли поклати глава.
— Добре ли се спогаждаха с неговия партньор, мистър Райли?
Мис Морли язвително отговори:
— Доколкото човек изобщо може да се спогажда добре с един ирландец!
— Какво искате да кажете с това, мис Морли?
— Ирландците са избухливи и имат вродена склонност към всевъзможни кавги. Мистър Райли обичаше да спори за политика.
— Това ли е всичко?
— Това е всичко. Мистър Райли е неудовлетворителен в доста отношения, но е много умел в работата си… поне така твърдеше брат ми.
Джап настоя:
— В кои отношения е неудовлетворителен?
Мис Морли се поколеба, после каза язвително:
— Прекалено много пие… но ви моля това да си остане между нас.
— Имало ли е някакви пререкания между него и брат ви по този повод?
— Хенри му даде един-два съвета. В зъболекарската работа — продължи нравоучително мис Морли — е необходима сигурна ръка. А дъхът на алкохол никак, не вдъхва доверие.
Джап кимна в знак на съгласие. После каза:
— Можете ли да ни кажете нещо за финансовото състояние на вашия брат?
— Хенри печелеше добре и е заделил известна сума настрана. Всеки от нас двамата имаше малки лични приходи, останали ни от нашия баща.
Джап промърмори, покашляйки се леко:
— Вие, предполагам, знаете дали брат ви е оставил завещание?
— Да, има завещание и аз мога да ви кажа какво гласи. Оставя сто лири на Гладис Невил и всичко останало — на мен.
— Ясно. А сега…
На вратата рязко се почука. След това иззад нея се появи лицето на Алфред. Облещените му очи оглеждаха най-подробно двамата посетители, докато устата му изстреля:
— Мис Невил. Върна се и е много разстроена. Пита дали да влезе.
Джап кимна и мис Морли рече:
— Кажи й да дойде, Алфред.
— Добре — отвърна Алфред и изчезна. Мис Морли въздъхна и произнесе натъртено:
— Това момче е цяло мъчение.
IV.
Гладис Невил беше високо, русокосо, малко анемично момиче, на около двадесет и осем години. Макар че очевидно бе много разстроена, нейната интелигентност пролича веднага.