— Сам ще се сетиш. Обаждам ти се да ти кажа, че вече съм тук. Пази се.
— Кой си ти? — попита с внезапно притихнал глас и разбрах, че се е досетил.
— Пази се — повторих и затворих.
Камбанката на вратата беше вече пресипнала, когато станах и надникнах през шпионката. Едно оранжево слънце грееше насреща ми, мъчейки се да ме заслепи. Загърнах халата на корема си и отворих.
— Шефе, жив ли си! — Варка ме огледа с искрена уплаха.
— Ох, успал съм се. Извинявай. Колко е часът?
— Десет минава. Втори път идвам, помислих да не ти е станало нещо…
— Тц, тц, какъв срам! Ще направиш ли кафе?
Додето се бръснех в банята, чух, че телефонът иззвъня. Варка поговори известно време, после дойде и почука.
— Шефе, извинявай. Пиперкова е.
— Какво иска? — измърморих още замаян.
— Пита какво става и имаш ли нужда от нея?
— Много, да. Да дойде с една балалайка и да ми посвири.
Варка се покашля пред вратата.
— Какво да й кажа?
— Какво, какво… Добре, покани я — хрумна ми изведнъж да я разкарам. — След час, ако може.
Токчетата на помощничката ми затракаха по посока на телефона.
Малко по-късно седях пред стъклената масичка и сърбах ароматното бразилско кафе. Лошото ми настроение се вдигаше от мен като влажно изпарение над росна ливада. Спретнатата млада жена насреща ми, слънчевият ден зад прозореца и горещата течност, слизаща към стомаха, ми връщаха добрата форма. Можех отново да мисля с главата си, временно излязла от строя.
— Какво ще кажеш, ако се откажем от случая — попитах, палейки първата Си цигара.
Варка се замисли на бюрото си.
— Защо?
— Защото няма сериозни улики. Да не кажа никакви. Някакъв си театрален плъх се е нафиркал и не е успял да се събуди навреме, за да избяга от пламналата си къща. Това е.
— А защо сестра му обвинява жена му?
— Защото много често снаха и етърва са като куче и котка.
— Коя е кучето и коя — котката?
— Тази, която гони плъха, е котката.
— Ако плъхът е голям, той я гони — уточни Варка.
— Така е — признах. — Но нашият покоен герой не е голям.
— Откъде знаеш?
Замислих се.
— Права си, не знам. Искаш да кажеш, да не бързам да се отказвам.
— Не мисля, че ще дойде някой ей-така, без нищо, и ще обвини човек, колкото и да го мрази.
Пак се замислих. В Париж не бих се почудил, ако това станеше, но Варка може би беше права за нравите на сънародниците ни. Спомних си и думите на служителя от експертната служба, който само предпазливо повтори записаното в тетрадката. Прекалено рано вдигах бялото знаме. Добре, нека изчакаме какво ще каже днес госпожица Пиперкова.
Когато пристигна, тя зае мястото си на канапето с увереността на цирков пудел. Сложи лапички на масата и зачака кафето си. Не беше в черните се одежди, а в някаква пъстра развлечена рокля, сякаш ушита от сарафана на танцьор на казачок. И чантата й беше с десетина години по-млада. Изобщо, беше се лъснала като стара обувка в празничен ден.
Бях решил да бъда по-сдържан от първия път, за да не оставям у нея излишни илюзии. Изложих й накратко заключението на пожарните експерти, както и своето собствено виждане.
— Склонен съм да смятам, че се касае за злополука, не за престъпление.
Тя ме изгледа с насмешка и зле прикрито презрение.
— Отказвате се, така ли?
— Не знам какво да ви кажа. Не виждам мотивите за убийството, нито пък начините, по които е било извършено. Впрочем, защо пожарникарите не са предали следствието на милицията, а са го приключили.
— Защото им е все едно — вдигна тя рамене.
— Добре. А защо вие не се обърнахте към милицията, а сте търсили частен детектив?
Насмешката й сега беше повече от очевидна.
— Как ще обвиня снаха ми пред милицията, когато тя самата работи при тях!
Варка постави чашката с кафето отпреде й и си помислих, че жената си го бе заслужила. Почерпих и нея, и себе си с цигара.
— Добре, отговорете ми все пак защо би го направила. Сама казахте, че брат ви я е приютил със сина й, оженил се е за нея, дал й е закрила. А тя да постъпи така неблагодарно.
— Хе! Та вие не я познавате. Това е едно същество без всякакви скрупули.
— И все пак.
— Много е просто. Тази пепелянка е любовница на Карастоянов. Той самият не живее с жена си, разделени са. Сега след случилото се къщата и имотът остават на снаха ми. Оня, запасният, ще се разведе с жена си, ще сключи брак с вдовицата и ще бутнат плета. Могат цял палат да си вдигнат с трите декара!
— Разбирам — поклатих глава. — А ако докажа, че снаха ви е убийца, тогава имотът ще остане за вас.
Тя зяпна при думите ми, сякаш я бях ощипал на неприлично място. После върху дългото й лице се появи гримаса на обида и мъка.