Имаше и друго — и то бе тъкмо моментът. Въпреки обвинителната документация срещу него, Влаев днес беше силна фигура. Времената бяха мътни и страшно много хора с тъмно минало се бяха обединили извън парламентарните си фракции в общо стадо, за да бъдат по-неуязвими. Ако исках да тегля куршума на едно от животните в стадото, трябваше първо да го отделя от него. В противен случай стадото можеше да се юрне насреща ми и да не уцеля това животно, което исках. Казано по-ясно — за мен бе по-изгодно Влаев да стане дори министър. Битката тогава щеше да е по-дълга, но и ударите щяха да са по-фатални. Като депутат той щеше да бъде само една жертва на партизанските борби. Като министър щеше да се сгромоляса далеч по-болезнено. Пък и по този начин нямаше да хукне към Южна Африка, а щеше да си остане тук.
— Мисля, че засега трябва да внимавате само за едно — добавих. — Да не му скимне по никое време да избяга от страната и да се присъедини към парите си. Ето защо си пуснете връзките да не му издават паспорт за чужбина или, ако това е невъзможно, то да не издават паспорти на семейството му. Въобще, следете го изкъсо и гледайте да не върже оттук, преди да сме го опекли както трябва.
Ала се намеси Ранков и аз разбрах, че с тия двамата ще си имам неприятности.
— Господин Дяков, изглежда, не си давате сметка за важността на случая. Уважаваме вашите лични мотиви, но не забравяйте, че ние пък представляваме значителна част, от обществеността и не ни е безразлично кога и как ще отстраним един наш противник. Залогът за нас е по-висок, отколкото за вас. Извинявайте, че ви го казвам.
Да-а, така и очаквах.
— Хубаво, я да чуем вие какво предлагате.
— Предлагаме до една седмица да нанесем масиран удар. На война като на война. Започваме с артилерийска подготовка, след това включваме самолетите и накрая пехотата. — Капудалиев започна да чертае някакви знаци по масата, ясни само за него — военачалника пред картата на бойните действия. — Първо, ще пуснем няколко материала в пресата — малка разходка из дебрите на неговото минало. Веднага след това по телевизията излиза лице, което го оплюва. Ден-два по-късно събраната от нас с вас документация я представяме на главния прокурор с копия до председателя на Великото народно събрание и министъра на вътрешните работи. И, разбира се, до президента.
Като за последното ще натоварим Варка, помислих си — тя бездруго много държеше да го види, а все не падаше слука. Тия тъпаци щяха да объркат цялата работа. Със своята помпозност щяха да привлекат на страната на Влаев сили, които така щяха да се развихрят, че току виж го спасят и той отърве кожата. Искрено се разкаях, че бях приел предложението на мъжа със зеленото пуловерче. Всъщност, Перо Алашки беше за бой. Кой дявол го бе накарал да ми изпрати тия правни октоподи!
— Момчета, дайте да по разсъждаваме малко — изрекох с кадифен глас, прикривайки раздразнението си. Извадих „житана“ и двамата смениха фасовете си с чисто нови папироси. — Да приемем, че направим всичко, което предлага господин Капудалиев. Казвате освен това, че предстои обща стачка. В патакламата, която ще предизвика тази обща стачка изгърмяването на един фишек като този на Влаев изобщо няма да се чуе. Позволете ми да знам какво означава цялата страна да се парализира. Никой няма да обърне внимание на един единствен човек, пък бил той и депутат в парламента. Всички ще зяпат в профсъюзите и в правителството, после ще излязат министърът на вътрешните работи и на отбраната и ще задрънкат за спокойствие и за обществен ред. И целият наш барут ще отиде на вятъра. Значи, първо трябва да изчакаме нещата да се успокоят и тогава да правим, каквото ще правим. Не ми харесва също и джангъра, който искате да вдигнете около случая. Това само ще активизира и други типове като Влаев, които ще решат, че наближава и техният ред и ще потърсят начин да го подпомогнат, така че да спрат атаката още в зародиш. И накрая искам да ви кажа, че в момента не разполагам с материалите срещу него.
— Как така! — изпяха двамата като в гръцки хор.
— Ами така, не са у мен. Депозирал съм ги на сигурно място в чужбина, но за да се сдобия с тях се иска време.
Маршал Капудалиев се облегна назад на стола и недоволно наду гуша.
— Господин Дяков, нещо не можем да намерим общ език. Нашата информация беше, че сте готов да ни сътрудничите веднага. Ще трябва да съобщим на своите работодатели, че това не е така.
Аз също се облегнах назад, но малко по-предпазливо, защото столът изпращя.