Дърк също мина на „ти“.
— Не съм сигурен дали разбирам какво имаш предвид. Но мисля, че мога да съм достатъчно сърдечен. Определено нямам нищо против теб, Джаан.
Това, изглежда, напълно задоволи Вайкъри. Той кимна и бръкна в джоба на панталоните си.
— Знак за моето приятелство и грижа за теб. — Държеше черна метална игла за яка, малка манта. — Ще го носиш ли, докато си тук?
Дърк взе иглата.
— Щом искаш — отвърна, усмихна се и я забоде на яката си.
— Утрото тук е мрачно — каза Вайкъри. — И денят не е много по-добър. Заповядай долу в жилището ни. Ще вдигна другите и можем да ядем.
Апартаментът, който Гуен споделяше с двамата кавалари, беше огромен. В дневната господстваше камина, два метра висока и двойно повече на ширина, а отгоре имаше лавица от сива плоча, където бяха накацали намръщени каменни чудовища, за да пазят пепелта. Вайкъри поведе Дърк покрай тях по дебел черен килим. Трапезарията бе почти толкова просторна. Дърк седна на дървен стол с висока облегалка, един от дванайсетте около внушителната маса, а домакинът му отиде да донесе храна и да доведе другите.
Върна се скоро с блюдо с тънко нарязано сушено месо и кошница сухари. Постави ги пред Дърк, обърна се и пак излезе.
Скоро след това се отвори друга врата и на прага се появи Гуен, със сънена усмивка. Носеше стара панделка, избелели панталони и безформено горнище с широки ръкави. Тежката гривна от нефрит и сребро блестеше на лявата ѝ ръка. Зад нея, на стъпка по-назад, се появи друг мъж, висок почти колкото Вайкъри, но няколко години по-млад и много по-строен, облечен в работен комбинезон с къси ръкави от кафяво-червен маскировъчен плат. Хвърли поглед към Дърк с наситено сините си очи, най-сините очи, които Дърк бе виждал. Имаше рижа брада и лицето му беше изпито и ъгловато.
Гуен седна. Рижата брада спря пред стола на Дърк и каза:
— Аз съм Гарс Айрънджейд Янацек. — И вдигна ръце с дланите си напред. Дърк стана и притисна своите в тях.
Гарс Айрънджейд Янацек, забеляза Дърк, носеше лазерен пистолет в кожен кобур на сребрист колан от мрежеста стомана. Около дясната му ръка под лакътя имаше черна гривна, двойник на тази на Вайкъри — желязо и нещо, което приличаше на жар-камък.
— Вероятно знаете кой съм аз — каза Дърк.
— И още как — отвърна Янацек с доста злобна усмивка. Седнаха.
Гуен вече дъвчеше сухар. Когато Дърк седна, тя се пресегна над масата и опипа малката манта на яката му. Усмихна се като на някаква тайна шега.
— Виждам, че с Джаан сте се намерили.
— Повече или по-малко — отвърна Дърк и точно тогава Вайкъри се върна, прихванал непохватно с дясната си ръка дръжките на четири калаени халби, а в лявата стиснал кана тъмна бира. Постави ги в центъра на масата, след което направи последна разходка до кухнята за чинии, железни прибори и гледжосано бурканче сладка жълта паста, за да намажат сухарите.
Докато го нямаше, Янацек избута халбите по масата към Гуен и ѝ каза с доста безцеремонен тон:
— Налей. — След което се обърна към Дърк. — Разбрах, че си първият мъж, когото е познавала — заговори той, докато Гуен наливаше. — Оставил си я с досадно много лоши навици. — Усмихна се хладно. — Изкушавам се да го взема за оскърбление и да те призова за удовлетворение.
Дърк го гледаше объркано.
Гуен беше напълнила три от четирите халби с бира и пяна. Постави едната пред стола на Вайкъри, втората до Дърк, а от третата отпи дълга глътка. После избърса устни с опакото на ръката си, усмихна се на Янацек и му връчи празната халба.
— Ако ще заплашваш горкия Дърк заради моите навици, предполагам, че ще трябва да предизвикам Джаан за всички тези години, в които ми се налагаше да търпя твоите.
Янацек завъртя празната бирена халба в ръцете си и се намръщи.
— Бетейн-кучка — подхвърли с прекалено небрежен тон и си наля бира.
Вайкъри се върна, седна, отпи от халбата си и започна да се храни. Дърк много скоро откри, че му харесва бира на закуска. Сухарите, намазани отгоре с дебел слой от сладката паста, също бяха чудесни. Месото се оказа доста сухо.
По време на яденето Янацек и Вайкъри го заразпитваха. Гуен седеше отпусната в стола си. Изглеждаше смутена и почти не проговаряше. Двамата кавалари бяха образец на противоположности. Джаан Вайкъри се навеждаше напред, когато заговореше (все още беше гологръд и от време на време се прозяваше и се почесваше разсеяно), поддържаше тон на общ приятелски интерес, усмихваше се често и изглеждаше поотпуснат, отколкото бе на покрива. И все пак на Дърк това му се стори някак преднамерено, като поведение на човек, който полага съзнателно усилие да разведри обстановката. Дори усмивките и почесванията изглеждаха претенциозни и формални. Гарс Янацек, макар че седеше по-изправен от Вайкъри, не се почесваше и говореше с официална каваларска превзетост, все пак изглеждаше по-искрено отпуснат, като човек, който се радва на ограниченията, наложени от обществото му, и не би и помислил да се опита да се освободи от тях. Речта му беше оживена и грубовата — мяташе обиди както шмиргел мята искри, повечето насочени към Гуен. Тя му ги връщаше от време на време, но вяло. Янацек играеше играта много по-добре от нея. Общо взето създаваше впечатление за небрежна и обичлива размяна на остроти, но на няколко пъти на Дърк му се стори, че долавя намек за истинска враждебност. Вайкъри обикновено се мръщеше на всяка реплика между двамата.